Сънища

Сънища

Сънувам покриви и снегове по тях.
И някой все се крие зад комина.
Под стряхата се гуши птичи грях
и ябълка сред цъфнала градина.

Сънувам залези и падащи звезди
как святкат върху покривите в мрака,
а онзи, зад комина, ги реди
в букетчета. Оглежда се и чака.

Кого ли? Сещам се: в онази стряха
нощува птица със едно крило.
Ами!.. В съня си мисля плахо –
наяве туй едва ли е било.

А знам ли? Колко птици еднокрили
познавам вън от родните гнезда!
Да можеше Родината сега да види
отнякъде изгубените си чеда!

Да можеше... Ала и тя сънува
един измислен земен рай.
Народът ни от векове бълнува:
„септември щял да бъде май”.

И от тогаз по българско летоброене
сънуваме по грешен календар.
И чакаме, и вярваме, и сладко дремем
в един класически кошмар.

--------------

Пред Европа

Отваряй портите си днес, Европо,
да вляза с Аспаруховия кон!
Седлото му е с рози украсено
и свети като царски трон.

На туй седло съм раждала юнаци –
все яки българи, със царска кръв,
в една земя с реки и със балкани
и там завързах пъпната им връв.

А техните невести – все крилати
ангелици бели по света,
не ги затваряй в твоите палати –
те знаят нависоко да летят.

Те в пазвите си носят нестинарски песни,
в очите – огън, в клепките – роса
и цъфнали трендафили на устни,
от дето капят бисерни слова.

Когато чуят Дунава да пее
и „Горда Стара планина”,
Париж, Брюксел, Берлин – ще занемеят,
ще коленичи Страсбург след това.

И в този ден камбани да забият!
Светът да се прекръсти за добро!
Да види, че България пристига
с хилядолетно българско хоро!

---------------------

Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.