Веселка Йорданова: Арт-терапията помага да насочим поглед навътре в себе си

Веселка Йорданова – педагог, преподавател по изобразително изкуство, арттерапевт, фамилен консултант – за това какво представлява арттерапията, за силата на творческия процес, за умението да обърнем поглед навътре в себе си, да открием спокойствието на ежедневието и да бъдем тук и сега.

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

------------------

Веселка Йорданова: Арт-терапията помага да насочим поглед навътре в себе си
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Разкажете ни накратко какво е всъщност арттерапията? Какви проблеми на хората решава арттерапевтът? Защо изобщо е необходима арттерапията?

– Думите са познати: “арт” – изкуство и “терапия” – лечение. Лечение чрез изкуство. Арттерапията възниква почти едновременно в Англия и САЩ през 40-те години на 20 век. В Англия идеята за използване на материали и методи на изобразителното изкуство идва от художници. Ейдриан Хил – преподавател в училището по изкуства “Св. Мартин” в Лондон, заболял от туберкулоза и бил принуден да постъпи в санаториум за лечение. Успял да съхрани своя оптимизъм и равновесие по време на престоя си там, като продължил да рисува. Скоро извоювал разрешение да използва бои в стаите на другите пациенти, за да прекарват времето си по по-креативен и полезен начин. Той въвел и термина “арттерапия”, макар че не осъзнал, че хората ще използват възможността да изразят чрез рисуването преживени травми и емоции. По-късно арттерапията се развива като отделна форма на психотерапия от така наречените “креативни терапии” и с течение на времето се развива практиката художниците, които използват изобразителното изкуство за социални и терапевтични цели, да преминават през психотерапевтично обучение.

Правенето на изкуството се счита за възможност за автентично и спонтанно, себеизразяване, използвайки въображение. Това преживяване с времето може да доведе до личностно осъществяване, емоционално коригиране и възстановяване. Творческият процес се използва, за да помогне на клиентите да се справят по-добре със стреса, да отработят травматични преживявания, да повишат познавателните си способности, да имат по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си, да се наслаждават на жизнеутвърждаващото удоволствие от творческото преживяване.

– В какво се изразява целителната сила на творчеството, на творческия процес?

– Арттерапията е форма на психотерапия, която използва материали от изобразителното изкуство. Комбинира традиционни психотерапевтични техники с психологичните аспекти на творческия процес. При арттерапията целта не е естетическото качество на произведението, а свободният израз на емоции, преживявания и психични съдържания. Дава уникална възможност за изразяване на сложния, противоречив характер на чувствата, психичните състояния и неповторимата цялостност на личността. Представлява специфична възможност за общуване – невербална (без думи) комуникация с помощта на тристранен процес между клиента, терапевта и създадения продукт. Обратната информация, която човек получава от творческия продукт, е много богата. Произведението дава много нова и синтезирана информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. Личността участва в терапевтична промяна и запазва границите и самостоятелността си, а не я усеща като нещо агресивно, идващо „отвън”. Запазва се най-дълбоката интимност на собствения преживелищен свят.

– Как решихте да станете арттерапевт и защо?

– По образование съм педагог – преподавател по изобразително изкуство. В работата си винаги съм търсила креативността на творческия процес и не съм порицавала с думите “Това е грозно!”, “Не можеш да рисуваш!”. Семинарът “Въведение в арттерапията”, организиран от Българската асоциация по арттерапия ми даде увереност, че съм на прав път. Разбрах, че съм следвала интуитивно основни принципи от този метод, без да го познавам. Увереността, че това ми харесва и мога да бъда полезна за много хора, ме накара да започна обучение. Така попаднах в Психологически институт по семейна екология на личността, в групата на Румен и Жени Георгиеви – фамилни терапевти с дългогодишен опит. Мисля, че имах голям късмет и в личен, и в професионален план!

– Как помага арттерапията на съвременния човек? Има ли ситуации, в които тя е вредна (неподходяща)?

– Арттерапията не е за психично болни хора. Тя работи при всички, защото всеки носи своя богат и емоционален вътрешен свят. Това е метод, който води към себепознание и развитие. Клиентът сам решава какво и до колко да сподели с терапевта или групата. Терапевтът води процеса, но не дава съвети и готови решения. Проектирани на белият лист, нещата стават по-ясни и приемливи. Кое е полезно за вас и кои са верните решения за проблемите ви, знаете само и единствено вие.

– Какви са хората, които се обръщат към вас за помощ (пол, възраст, професия) и за какви проблеми най-често ви търсят?

– Най-често клиенти търсят помощ за децата си. Не знам защо мислят, че рисуването е за децата?! При арттерапията не се изискват умения за рисуване, но възрастните трудно преодоляват задръжките си. Повод за посещение често е събитие, което е провокирало силни емоции – тежко заболяване, стресово преживяване, конфликти у дома и на работа, преумора... Жените по-често и осъзнато търсят професионална подкрепа. Мъжете най-трудно стигат до идеята за психологическа и терапевтична помощ, а те имат много роли и отговорности, които трябва да съвместяват. Може да обясним това с факта, че мъжете по-трудно говорят за чувства, по-трудно споделят. Тяхното присъствие и участие е много важно във фамилната терапия, защото като съпрузи и родители те са част от системата и от проблемите. За да се изяснят отношенията в семейството и да се предприемат стъпки към адекватни промени, трябва да участват всички.

– Може ли човек сам да се занимава с арттерапия? С какво трябва да се съобразява?

– Арттерапията е тристранен процес, който протича между клиента, терапевта и създадения продукт. Умението на терапевта да преведе клиента през този процес е много важно за крайния резултат от терапевтичната работа. Когато човек рисува или майстори сам, говорим за творчески процес, който също е свързан с емоционални преживявания и удовлетворение, но не е арттерапия. От друга страна, съществуват тестове чрез рисунка, които се използват от психолозите. При арттерапията няма тълкувания на нарисуваните картини, така че е дълбоко погрешно да се опитвате да квалифицирате творчеството си, или това на децата си според използваните цветове и форми еднозначно и извън контекста, който носи терапевтичният процес при работа със специалист.

– Какви методи използвате във вашите сеанси, освен рисуване? Навярно използвате и танци, книги – имате ли специална книга, която обичате да четете на сеансите и как ви помага тя?

– Арттерапията е свързана с методите на изобразителното изкуство, като се използват различни материали и изобразителни техники. Важна е възможността клиентът да има избор на изразни средства – всеки материал е различна възможност. Много благодатни са приложните техники като рисуване с пръсти, колаж, моделиране, артинсталации. Те провокират несъзнатото в нас с богатия си емоционален заряд, а споделеното преживяване и терапевтичният процес са по-важни от самото крайно произведение.

В психотерапията се използват и другите изкуства, като път към несъзнатото в нас. Има психодрама, музикотерапия, приказкотерапия и други. Психотерапевтите умело комбинират тези техники. Всяка сесия е уникална и неповторима, защото зависи от участниците и тяхното моментно емоционално състояние, от преживелищния им опит. Терапевтът следва процеса на клиента и често импровизира, защото методите, които знае, са неговият арсенал, но кое оръжие ще използва зависи и от конкретната ситуация и умението му.

– Вие сте фамилен консултант. С какво ви са интересни семействата?

– Пионерите на семейната терапия признават, че хората са продукт на своя социален контекст, но ограничават фокуса си върху ядрото на семейството. Да, действията са повлияни от това, което се случва в семействата. Но какви са силите, минали и настоящи, които определят тези влияния? Кое кара един съпруг да се дистанцира от изискванията на семейния живот? Кое кара една съпруга да пренебрегва собственото си развитие, за да уреди живота на децата си? Фамилният консултант помага на семейството да търси отговори и решения на тези въпроси в широката мрежа от семейни взаимоотношения, които се задвижват от две взаимно балансиращи се жизнени сили: индивидуализъм и сплотеност. Всеки от нас се нуждае от другарство и от известна степен независимост. Това, което прави живота интересен и разстройващ, е склонността на тези нужди да поляризират взаимно.

Фамилните консултации дават възможност на членовете на семейството да разговарят, да споделят всеки своята гледна точка, за да открият причините за проблемите, да потърсят заедно промяна в желаната посока. Днес все по-трудно ни се удава да намерим време да общуваме, да споделим емоциите си, да заявим потребностите си пред партньора си. Често родител, който не е удовлетворен от взаимоотношенията в двойката, прекрачва важната граница и прави “коалиция” с детето, като му възлага непосилни отговорности. Много от случаите на поведенчески отклонения, зависимости, болести като анорексията и много други, проявени от децата, са реакция на неприемане и протест срещу отношенията между родителите. Голям проблем днес е болезнената привързаност на майката към децата, особено към синовете. Неспособността за навременно отделяне и даване на самостоятелност и поемане на лична отговорност от децата води до тежки бъдещи последици, които имат отражение във връзките и семействата, създадени от тях. Тук много важна е ролята на бащата, който може да бъде коректив в тези отношения. И той има отговорността, заедно с майката, за здравословни взаимоотношения в поднивото на родителите, за да имат децата лично пространство, свободно от възрастни. За тях е полезно за да се учат от личен опит, без да са предпазвани от “грижовни” родители.

– В какви случаи човек се обръща към арттерапевт за помощ – след престой в болница, при пренатоварване в работата...?

– За съжаление хората в България все още трудно отделят време и средства, за да се погрижат за своето емоционално и психично здраве. Отиваме на лекар, когато ни заболи, но нямаме индикация за необходимостта да посетим специалист, когато сме емоционално нестабилни, преуморени, депресирани. Твърде често физическите симптоми са израз на емоционални и системни проблеми у дома или на работното място и лечението с медикаменти успокоява болката, но не премахва причината. Арттерапията помага да насочим поглед навътре в себе си и да влезем във връзка с подсъзнанието и да потърсим тези причини, да преодолеем предразсъдъци и задръжки, да работим за себепознание и развитие.

Работя индивидуално и с групи. Методът е много полезен за работа при деца с увреждания, с деца, настанени в институции. С децата от начален и среден курс се работи за креативност, емоционална компетентност, работа в екип, по превенция на зависимости и агресия, при преживян стрес или насилие. Използва се и при фамилното консултиране. За мен е много интересна и работата с възрастни. Работя с група онкоболни, с непълнолетни, осъдени на пробация, с индивидуални клиенти.

Надявам се, че все повече хора ще се възползват от възможността да използват този мек, но много силен терапевтичен метод, който да им помогне да наредят своя житейски пъзел, да приемат реалността и да вземат своите адекватни решения.

– Имате ли универсален съвет – как да отгледаме щастливо и уверено в силите си дете?

– Универсален отговор няма, но е безспорен фактът, че щастливи и уверени деца растат в щастливи семейства с уверени родители.

Фамилният модел на взаимоотношения и начините за справяне с кризите, а такива има във всяко семейство, са определящи за формирането на поведенчески и нравствени норми в растящият човек, които той носи цял живот.

– Какво ще посъветвате жителя на големия град – как да съхрани душевния си покой?

– Не знам какво влагате като смисъл в понятието “душевен покой”. Преминаването ми през психологически тренинг като част от подготовката ми като системен консултант ми дадоха нов поглед върху емоционалния свят на човека. Разбрах ,че не е важно и ценно да сме спокойни, а да познаваме по-добре собствените си чувства, да не ги делим на положителни и отрицателни, да не се страхуваме от тях, а да се учим да ги преживяваме и споделяме, да боравим с тях адекватно. Всъщност това познание ни носи спокойствие в ежедневието.

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

------------------