Циганско лято
“... на всяка младост краят е нелеп,
а след това кахърите са бели...”
Валери Станков
Октомври щедро ръси злато
по дърветата.
Красиво е
и някак много тъжно.
Усмихвам се,
а зад решетката на бръчките
прокрадват се един след друг кахърите –
онези – белите.
И уж не мисля за това, а ме е яд,
че толкова неща не свърших,
други разпилях.
Уж бях разумна
(колко съм се лъгала).
Бяла пепел поръсва душата ми.
Тръгвам си.
Моето циганско лято
ме чака зад ъгъла.
* * *
Есента нетърпеливо чука
На вратата на септември.
Смътно усещам тревога
и зъзна
в оръфаната дреха на живота си.
Ожаднях по пътя,
а ти изпиваше душата ми
до капка –
като красива пеперуда,
която утолява жаждата си
със сълзите на другите.