Циганско лято

Циганско лято

“... на всяка младост краят е нелеп,
а след това кахърите са бели...”
Валери Станков

Октомври щедро ръси злато
             по дърветата.
Красиво е
             и някак много тъжно.
Усмихвам се,
             а зад решетката на бръчките
прокрадват се един след друг кахърите –
              онези – белите.
И уж не мисля за това, а ме е яд,
че толкова неща не свърших,
               други разпилях.
Уж бях разумна
               (колко съм се лъгала).
Бяла пепел поръсва душата ми.
Тръгвам си.
Моето циганско лято
                 ме чака зад ъгъла.

* * *

Есента нетърпеливо чука
На вратата на септември.
Смътно усещам тревога
       и зъзна
в оръфаната дреха на живота си.
Ожаднях по пътя,
а ти изпиваше душата ми
      до капка –
като красива пеперуда,
която утолява жаждата си
със сълзите на другите.