Родова хроника, посветена на рода Тодорови от Шумен, чийто наследник е съпругът на авторката.
---------------
Драги читателю,
Много ме впечатли историята на рода Тодорови и реших да я опиша. Родът е имал интересни и преломни моменти в живота и съдбата си. Живели са богато до Балканската и Междусъюзническата война, в която са убити двамата братя, синовете на Вълчо Маринов – Тодор Вълчев и Дичо Вълчев.
Ще се опитам да проследя живота на семейството на Тодор Вълчев Тодоров като тяхна снаха – съпруга съм на Тодор Славов Тодоров, негов внук. Искам да покажа как продължава животът на синове, дъщери, внуци и правнуци на убития Тодор Вълчев, как войната преобръща живота на семейство Тодорови. Да пиша за Гина, жената на Тодор, майката на трите му деца – Златка, Славчо и Иванка – която успява въпреки трудностите, пред които се изправя като негова вдовица, да задържи земята от имота на Тодор Вълчев и да създаде условия за развитието на децата и техните семейства по-късно. Благодарение на това днес в рода има 16 висшисти, трима полувисшисти и други, които продължават да се учат. Всички те работят като бизнесмени, лекари, учители, летци, прависти, икономисти, висши военни в нашата страна и в чужбина. Всички в рода са възпитани в духа на трудолюбие, ученолюбие, честност и почтеност. Те всички са изпълнили желанията и мечтите на убития Тодор Вълчев. Аз им се възхищавам! Желая им здраве!
Елена Тодорова
гр. Бургас, 2015 г.