Емигрант

Емигрант

Отрязан коловоз. Последна гара.
Сред хората е. Никого не среща.
Как иска с някого да разговаря,
как иска да го питат нещо...

Последен влак. Последен пътник.
От масите покривките събират.
Той мислите си слуша. Женски стъпки
пробиват тишината и умират...

Среднощен автобус. Най-бавен.
Три думи да попита ще намери,
за улица, която е забравил,
за мястото, където беше вчера.

Последното стъпало до вратата.
Заспива без да се събува.
Сънува, че играе със децата.
Родопите и своя глас сънува...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------