Тези бавни недели
като извити гръбнаци на котки,
промушват се тънко
край шумните маси,
подпират краката на мислите,
смеят се и надничат
в онези квартални кафенета,
в които мъжете пият и пушат,
а жените танцуват с погледи...
Случват се пъстро –
телефонни,
телевизионни,
информационни...
Накланят перспективите на къщите,
тършуват в миглите на стаите,
преди крайчето на луната
да наточи сърпа си.
Тези топли недели пеят
с вкус на захарен памук и ябълки,
заплитат в сенките онази музика,
която спира неочаквано, за да я помниш.
Дано не сме пропуснали неделите!
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------