Родолюбие в най-чистото значение на тази дума ни среща в книгата „Хубава Яна”. Дълбоко залегнало и като съпреживян спомен, и като и като днешно вълнение. Като поклон пред миналото и като тревога за бъдещето.
Зад външната проява авторът търси вътрешния подтик, за да нарисува обичани герои, предизвикали перото му с невероятната си устойчивост – от деликатната неотстъпчивост до безкомпромисната твърда съпротива. Срещу всичко, което посяга на вярата.
Овладяна концентрирана емоция, нотки на баладичност и синовна вреченост. И неизбежното за Динко Динков удивление от чудото Море!
От редактора
---------------
Едничка вяра
Даскале, прощавай като брат...
да пеем още – вече сме пияни.
Едничка вяра... Мòре, затова
не даде Йово хубавата Яна.
Прах и пепел сме... А как свисти
навън морето, вързано със пясък!
Какъв човек ли бил е Балканджи,
та вярата за нищо да не дава?
Едничка вяра... Словото е Път.
Учи децата в слава на България!
Заклевам те в парчето знаме “смърт” –
на Странджата... и в хубавата Яна!
---------------