Лалето

Лалето

Едно лале в бутилка от джин
пълна с вода.
Един живот в бутилка от джин
пълна с вода.
Една любов в бутилка от джин
пълна с вода.

Купих си лале и няма
да го подаря на никого.
Толкоз красота
кой ще разбере.
Толкоз самота
кой ще понесе.

Двайсет стотинки – лале.
Стара жена продава лале.
За двайсет стотинки – и щастие.  

Истината е като дъжд,
стича се по нас
и няма кой шепи да поднесе,
да я спре,
да я изсипе в бутилка от джин
и да сложи в нея лале.

Колко знаеш, Лале.
Хора край тебе.
Бързат, Лале.
Спират.
Купуват букети, Лале.
Много лалета:
За любими-лале.
За глупачки-лале.
И те хвърлят, Лале,
И те мачкат,
И забравят.
А ти търсиш, Лале,
бутилка от джин
пълна с дъждовна вода.

Аз съм нищо без тебе, Лале.
Аз съм вятър без тебе.
Когато увехнеш, Лале,
ще се върна при хората.
Увяхвай, Лале!
Умирай!
И тогава аз пак ще умра.
И тогава аз пак ще се върна при хората.

Лаленце, миличко!
Бутилката отново ще е пълна с джин.
Водата ти в канала.
А аз ще съм при хората.

Лаленце, маличко!
Мое лале!
Най-мойто лале.
Не искам да те оставя.
Но не мога да дойда със теб.
Вързан съм.
Окован съм.
Имам грижливи родители.
Имам диплом от гимназия.
Имам утре колоквиум.
Имам толкова много неща:
Имам учебници, тетрадки,
радио, магнетофон,
легло, квартира, лампа, шкафче...
Имам приятели, колеги.
Имам “бъдеще”.
Имам “щастие”.

Имам толкова много неща!

И ти си излишно, Лале!

Какво правиш тука, Лале!
Гълташ отровния цигарен дим.
Вонята на джин.
Праха от книгите.
Глупавите думи и звуци от радиото.
Четеш безумните мисли по стената.

Защо си тука, Лале?
Защо не ме вземеш със себе си?
Не можеш, Лале!
Вярвам ти, че ако можеше
щеше да го направиш.

Но ти си слабо, Лале!
И аз съм слаб.
По-слаб дори и от теб.

Сбогом, лале!           

17.05.1982
Варна