Търсене на виновния

Търсене на виновния

В кабинета влязоха плахо, неуверено. Но трудно прикриваха вълнението и желанието си час по-скоро да заговорят.

– Заповядайте, седнете моля!

Млади са, нямат повече от четиридесет. Облечени семпло. Жената бърше с кърпичка очите си, а те са подпухнали, налети със сълзи.

– Господин следовател, станала е грешка, повярвайте ми, нашият син не е такъв. Не мога да повярвам, че е крадец. Та ние всичко си имаме у дома, за децата си мило и драго даваме…

Вярно е това, при обиска в дома им сам се убедих, че са добре подредени и обзаведени хора.

– Като Вашето семейство има хиляди други в града – трудолюбиви и уважавани хора. Но сте занемарили възпитанието на Иван, а той неусетно за Вас е станал вече мъж.

– Но той е умен, учи се добре, не мога да си представя, че е посегнал на чуждото, още повече, че има всевъзможни видео техники, мотоциклет, скоро и курса за шофьори ще завърши…

Ето че и мнението на бащата, намесил се в разговора, е същото. Очаквах това.

– И все пак в стаята на Иван намерихме не един, а три видео апарата, няколко касетофона. В избеното Ви помещение напълнихме три чувала части за мотоциклети. А преди час водолази извадиха от езерото още толкова части от коли. Мястото показаха Иван и Христо.

Майката проплака в кърпичката си:

– Не мога да слушам това, не е възможно, Иван!... Сигурно приятелите му го клеветят…

– Вие не сте повярвали и преди две години, когато инспекторите от детската стая Ви посетиха и помолиха да засилите контрола над сина си. Да видите какви книги чете, какви филми гледа. Още тогава си има и дребни кражбички. По-късно научихте, че Иван купува и препродава порнографска литература…

– Аз тогава унищожих всичката тази мръсотия и го пребих – вметва бащата със самочувствието на човек, свършил добра работа.

– И това е била поредната Ви грешка. Иван е голям, има свое мнение по много въпроси. Защо не узнахте какво мисли той, как мотивира постъпките си? Защо мислите, че с бой ще го принудите да разсъждава като Вас?

Бащата не се съгласи.

– Той, боят, си е полезен, старите хора казват, че е от бога даден.

Спомням си как един баща беше пребил детето си, за да свидетелства срещу родната си майка в бракоразводното дело. В съдебната зала детето загуби съзнание. При този спомен рязко отвръщам на бащата:

– Физическата принуда трябва да е крайна мярка, тя има ефект, когато е справедлива, съпроводена и от други възпитателни мерки… Ей сега ще доведат Иван!

Момчето очакваше срещата, сам пожела да се види с родителите си. И все пак влезе в стаята с подкосени крака.

– Вярно ли е, синко, това, което чувам? Кажи, кажи, че е грешка.

Иван се сепва, сякаш е събуден от лош сън.

– Как грешка, каква грешка, мамо, престани с тези приказки. Знам, че ви е тежко, много болка ви причинявам. Но си го заслужих. И Христо е тук, всичко признахме.

Заплака. Бащата сякаш се срастна със стола. А само преди минути беше готов да спори, дори да ме обвинява. Сега всичко разбра, сам синът му го каза.

– Момчето има нужда от помощ. Присъда, естествено, ще има, но и той, и приятелят му осъзнаха, че я заслужават. Дано са искрени в обещанията си вече да не повтарят такива деяния. Аз лично им вярвам, остава и Вие да им подадете истински бащината си ръка.

Разделихме се в тягостна обстановка. Но в живота е така, не винаги всичко се нарежда според нашите желания.

-------------------

Из “Редове от бележника на следователя”, Бургас, 2010 г.

-------------------