Мълчанието спусна между нас ръждивия си ланец

* * *

Мълчанието спусна между нас
ръждивия си ланец

и прозаично се изви като река –
река и пропаст самовглъбена.

Само свределът на тишината
изрисува вярно писъка в душата ми.

Без думи,
поглед,
жест... И без смеха ти...

Вълните ме оглаждаха. Потъвах.
Потъвах по-дълбоко и безпаметно...