Душата ми е болна

* * *

Душата ми е болна, страдам,
не мога с нищо да я утеша.
Със спомени завивам я и галя я,
опитвам нежно
пламъче отново да запаля,
но тя е свита, сгушена и тиха
и нищичко за никого не пита.

А аз въпроси хиляди задавам,
на малки глътки топли сълзи давам,
въпросите без отговор остават,
а погледите й като стрели ме поразяват...

Защо така устроен е света?
Защо любими  хора рано си отиват?
Защо без време напускат ни приятели добри?
Защо така раздялата боли?

И пак задаваш си въпроси,
а те остават боси, боси...
Душата ми е болна, страдам,
не ще престана да я утешавам!
Приятелите си добри, не ще забравям!