Бъдещ спомен

Бъдещ спомен

Среброструнно звъни крехък опит за сняг,
две снежинки наужким летят към косите ми
и въртя неизбежните мисли – пак крачка и праг,
сякаш мога да скоча сред зима в мечтите ти.

Песента на студа е и нежна, и тъжна, и зла,
но защо ми напява за облак и слънце, и птица?
Искам в крехкия студ пак да бъда каквото била
съм за тебе през лятото – бледата сутрин зорница.

И размествам саксии, копнежи, и думи , и листове,
кротко дишам за теб и те чакам неистово,
времена и картини разхвърлям в очите си,
само ти да си тук, само ти да си истински…