Воле форхенд или смач

Всеки път, когато се връщаше от тенис-кортовете, било след напрегнато състезание, било след рутинна тренировка Мики Тачър минаваше край стария квартал Браунфийлдс и виждайки неговите олющени и груби сгради, кафенето на ъгъла и стария продавач на вестници, той си спомняше с болка в сърцето, че някога е живял тук. Това време не беше много отдавна. Баща му работеше в бистрото на ъгъла като сервитьор. В Сидни работата на обслужващата сфера в заведенията не е много доходна, а и майка му, която работеше в малка перачница по цяла седмица на две смени също не носеше достатъчно пари в къщи. Мики беше твърде малък. Не ходеше на училище, а и с какво? Първо таксите бяха високи, второ нямаше обувки като за пред хората. Мизерията в онези години здраво ги беше стиснала за гърлата. Мики също трябваше да се труди, но беше твърде малък и хилав и работодателите го натирваха. Стана носач на гарата. Богатите дами и господа имаха много багаж. Криейки се от контролните органи от трудовата инспекция, той получаваше дребни монети и ги занасяше у дома си. След като го заловиха и баща му плати глоба, спря да ходи там. По това време разбра, че търсят момчета и момичета в тенис-кортовете при Ботаническата градина. Мики беше пъргав и тичаше бързо. Постъпи там и от сутрин до късна вечер срещу нищожна надница той събираше топките по кортовете. Баща му се разболя тежко и напусна работата си. На двамата с майка му легнаха грижите да хранят семейството и болния родител. Мики работеше много. Може би си мислите, че това не е дори работа? Но това е така, ако си на тенис-корта 2-3 часа, а не цял ден да тичаш по игрището и то колкото си може по-бързо. Той оставаше дори да почиства по желание, но каталясваше напълно. Нали обаче щеше да получи повече пари. Веднъж, когато всички си отидоха, той забеляза на корта една забравена на тревата тенис-ракета. Мики я пое в ръце и след като хубаво я разгледа започва да удря с нея по топките, каквито имаше в изобилие. Стана му интересно и той започна да имитира големите тенисисти. Застана на края на голямото зелено поле и изпълни първия си сервиз. Сам се учуди на точния си удар. Може би беше гледал по-дълго от другите зрители как се изпълнява този начален удар. Опита пак... От този ден оставаше винаги вечер и изпълняваше сервизи. Може би тъй му се струваше, а може и наистина да му се отдаваше тази игра. Реши да опита... Помоли стария треньор господин Арчибълд да го запише за спаринг-партньор на малките тенисисти в школата. Успя. Първата си среща игра с младия,но надежден Пол Хейси. С какво нетърпение и надежди чакаше той тази среща и с каква мъка и разочарование я изпрати. Мики пласираше добре първоначалните удари, но не посрещаше добре сервизите на противника. Пол беше добре трениран и макар и трудно, успя да победи своя едва прохождащ спаринг. Въпреки двусетовата загуба старият Арчибълд повика момчето при себе си и го запита къде е играл тенис досега. Той не скри изненадата си, когато чу, че Мики не е играл досега тази игра. След това го записа да тренира в неговата група, разбира се срещу малка такса. Там тренираха момчета и девойки от по-богати семейства, таксата за тях не съставляваше трудност, но за Мики събирането но тези допълнителни пари бяха кошмар. Когато вечер се връщаше в двустайния дом в неговия квартал Браунфийлдс и виждаше болния си баща и състарената си майка, решаваше да се откаже от тениса, само че тази игра се оказа по-силна от неговата воля и синовна привързаност. Мики играеше все по-добре. Скоро можеше да побеждава всички от неговата възрастова група. Първият му противник Пол Хейси стана обаче шампион на Сидни сред юношите и премина да се състезава при мъжете. По това време беше нашумял големия тенисист, призьор в Аустрелиън опън – Брандън Бол. Той беше кумирът на всички млади момчета-тенисисти. Стана кумир и на Мики Тачър. По това време младият тенисист отделяше все повече време на тениса и все по-малко на домашните си. Един ден, когато бяха на турнир в Пърт, научи, че майка му е умряла от удар. Не беше ходил от три дни у дома. Не беше ги питал стигат ли и м парите, имат ли ядене и лекарства? Той имаше вече достатъчно средства за себе си, а и работеше допълнително във фирмата на голям бизнесмен, производител на тенис-топки и поддръжник на спортния клуб на Мики. Потресен от случилото се, Мики започна да изпраща редовно пари на болния си баща, посещаваше го често, но неговият живот си оставаше тениса на корт.

Този спорт в Австралия е може би най-популярната спортна игра, наред с плуването и ветроходството. Тенисът се гледа от всички и се играе от много хора. За да стигнеш обаче до върха на тази игра, трябват не само добри данни, но и много долари. Ах тези долари! Липсата им пречеше на Мики Тачър през целия му живот. Той победи всичките си връстници сред младежите и стана два пъти шампион на Нови Южен Уелс. Менажер му стана прочутия треньор Хенсън. Доста пари правеха от него менажерите и треньорите му, но небезизвестният Мики Тачър не получаваше почти нищо. На 18 години той подписа първия си договор на професионален тенисист. Вече изкарваше добри суми тъй като бе един от най-обещаващите австралийски играчи. Срамуваше се от Браунфийлдс, от баща си и от стария продавач на вестници, затова никога не ходеше в старата квартира. Пращаше пари на болния си баща, но впоследствие често забравяше и за това. Научи, че старият Тачър е приет в пансион, но не намери време да го посети. Когато стана шампион на Сидни, старият почина. Синът не можа да отиде дори на погребението на баща си, защото трябваше да пътува спешно за турнира в Аделаида. Мястото му в самолета беше отдавна резервирано. Мики Тачър изплуваше от беднотата и мизерията бавно, но сигурно и твърдо. В блиц-турнира в Мелбърн му предстоеше да се бори за титлата шампион на Австралийския съюз.

Ето сега се връщаше тихо по “Шорт стрийт” в квартала Браунфийлдс и си спомняше тези трудни години и спортни събития на бизнес, успехи, радост и тъга. Срещите се играеха на осветление на най-прочутия в света тенис-корт в Мелбърн “Лейвър арена”. Мики Тачър – Брандън Бол в мач от три до пет сета – съобщи в онази паметна нощ говорителят и взе да рекламира най-новите тенис-ракети на фирма “Дракон”.

Мики погали с ръка момченцето, което му подаде трите топки и си помисли, че от тази среща всъщност зависи изцяло неговото бъдеще като тенис-звезда. Неговият спонсор и менажер го бяха заплашили, че при загуба ще прекратят договора с него и ще намалят хонорара му от турнира наполовина. Мики си правеше планове да се откъсне от тяхната опека, но всичко предстоеше. Той имаше първия удар, замахна отсечено с ракетата в смълчания 15-хиляден център и изпрати топката неспасяемо по диагонала. Резултатът в гейма бързо нарасна 15:0, 30:0, 40:0, с остър удар Мики върна неспасяемо топката в половината на шампиона. 1:0! 2:0! Впоследствие Тачър спечели своите и даде на Брандън Бол следващите части. Първият сет той спечели с 6:4.

През втория сет обаче не му вървеше. Вземаше своите геймове благодарение на отличния си първи и отчасти втори сервиз. Горкият Брандън! Нервничеше и губеше. И как не! Победителят вземаше две трети от сумата – 500 000 долара. Мики допусна двойна грешка и изгуби решителния 12 гейм. Резултатът стана 6:6. В тай-брека тенисистът изпълни силен сервиз. Топката беше добра. Тачър знаеше, че топката е на линията, но съдията даде точката на Бол. С това той спечели и сета. Това въодушеви шампиона на Австралия и той започна третия сет със сили форхенди, бесни смачове и пълно покритие на корта. Съумя да го спечели с 7:5! Публиката ревеше от възторг. Нейният любимец – русокосият гладиатор Брандън Бол от Мелбърн печелеше. Мики не успя да пласира нито един точен удар. Брандън се разигра и по непрекъснатите аплодисменти на публиката буквало смачка Мики. Той уплашен прочете резултата 2:1 сета на таблото. Защо се съгласи да разпределят хонорара по този начин? А при загуба и Хенсен ще го изостави... А той, най-добрият тенисист на Сидни, нямаше да има пари да плати вноската за скъпарската си къща на брега на океана.

Боже мой! Все още нищо не е загубено. Трябва да направи обрат! На всяка цена. Ще остави душата си на терена. Помогни ми, господи! Мики погали с ръка ракетата си и смигна на момченцето, когато му подаваше хавлията си. Беше готов.

Първи сервираше Бол. Красивият тенисист, приветстван от всички на арената, допусна двойна грешка. Мики поведе и това го успокои. Спечели още важни точки с точни бекхенди и силни волета в краката на професионалиста Брандън. Поведе с 3:0 гейма. Победата на младия талант от Сидни вбесяваше местната публика. Но след като смениха топките с нови Мики бързо доведе резултата до 6:2.

В почивката пи глътка сок и хубаво избърса потта от челото и ръцете си. Защо го освиркваха? Беше слаб и грозноват, но бедните години в миналото си бяха казали думата. Беше и малко нисък, но в тениса това не винаги беше лошо. Мики погледна изпод вежди приличащия на Аполон Белведерски противник. И на стола под чадъра той се държеше като принц и победител. Шегуваше се със съдийката на стола и отхапваше от банана си с финес. “Все едно, че вече е победил – каза си Мики. – А петият сет не е още започнал!”

Започна вяло и Бол успя да вземе гейма му. След точни размени във втория гейм той получи авантаж и с великолепно стоп-воле взе гейма. Напрежението в срещата неимоверно нарастваше. Младият претендент трябваше да вложи всичките си умения. И той сновеше по терена, хвърляше се без страх да забива или отбива удари. Това, което последва в тай-брека сред равенството в редовните геймове, Мики си спомняше сега много ясно. Той изпълни своя силен сервиз и шампиона с мъка му го върна. Ретурът му беше слаб, на средна височина. За миг Мики се поколеба как да постъпи. Колебанието за големите играчи е нещо нежелано и непростимо. Но все пак? От този удар зависеше всичко в този двубой.

Воле форхенд или смач?

Може би неговото колебание се предаде и на зрителите. От трибуната на шампиона се чу кикот. Той като че изпревари неуспешния удар в аут на претендента и облекчителната въздишка на тълпата. Той отначало не разбра, че е загубил мача. Видя скачащия от радост противник, прочете на таблото Брендън Бол шампион, чу рева на тълпата. 500 000 долара, раздялата с менажера Хенсен, намаления хонорар, неясното бъдеще изплуваха пред него с цялата си реалност. Очите на Мики Тачър се изпълниха със сълзи. Всичко беше свършило с този грешен удар. Ако беше избрал смача или воле форхенда, щеше да вземе титлата шампион на Австралия. Не успя.

И ето бившият тенис-герой Мики Тачър, двадесет и девет годишен, но преждевременно остарял, стои насред квартала Браунфийлдс никому непотребен и търси по-евтина квартира. Да, това е същия онзи сух и грозен, малко нисичък спортен талант на град Сидни в тениса. Той е напуснал отдавна скъпото жилище край океана и работи във фирма за производство на тенис-топки. Ще запитате защо не играе вече тенис на корт? Всъщност той игра още цели 6 години, но след злополучния мач със Брендън Бол не можа да се възстанови и качеството на играта му рязко спадна. Наскоро изтече и срокът му като професионалист в трета лига. Никой от големите клубове не поиска да сключи договор с проваления талант, а нямаше смисъл да започва всичко от начало. Свършиха му и паричните средства, изхвърлиха го и от апартамента. Мики не предполагаше, че ще се върне в квартала на своето детство. А се наложи.

Той тежко се изкачваше по стълбите на стария си дом. Звънна и на вратата се показа дебел кореец по потник. На въпроса му какво обича, Мики отвърна “нищо”, извини се и слезе по стълбите. Реши утре да намине при стария Арчибалд и да го помоли да стане помощник-треньор. Трябваше да се живее. Как не е разбирал положението на родителите си? А си позволи да ги забрави. До това злополучно воле, форхенд или дявол знае какво. Мики Тачър помисли още малко върху превратностите на живота и тръгна бавно към съдържателя на кафенето на ъгъла за да потърси подходяща квартира.