Вода
По Гергьовден, привечер, помня –
заблещука ли първа звезда,
мама изнасяше стомна
пред прага,
пълна с вода.
И ми думаше: нявга, сине,
кога сме под турско били,
тръгнала дружина
да мине
към врачанските тъмни скали.
Двеста души,
с войвода начело,
скокнали за народ да мрат,
замръкнали
в не знам кое село,
и потропали –
вода да им дадат.
Но пусто село – като мъртвица,
никой не отлостил врата...
Оттогава
стомна водица
слагат лете по наште места.
Защото,
кога падне мрака,
от град на град,
от село на село
скитат двеста жадни юнака,
с гневен войвода
начело...
Дружино жадна,
аз те помня –
пушка до пушка,
юнак до юнак!
И уча децата си
пълна стомна
да слагат вечер
пред нашия праг.