Рокля от лунна вода

Рокля от лунна вода

Луната си спусна лъчите
разля се в едно със водите
и в лекия шумен отблясък
на ивици мокрия плясък
чу се песен на струи сребристи
бели ивици шептяха лъчисти
и извезаха рокля красива
станах водната нимфа,
дето на вълни се разлива
и лунната дива в едно със водата
и феята приказна на самотата
Луната си спусна лъчите
посрещна с тъмата водите
вълните шумяха полека
усещах дъха на гора
от далечна пътека.
В ушита рокля от вода
дарена ми от лунната страна.