ОПАКОТО НА ХАСТАРА или МОЗЪЧНА KАРТОГРАФИЯ
(из непубликувания цикъл “Нео-Деконструктивистична поезия”)
НЕЯСНА ВЪТРЕШНОСТ
вътре в тъмнината, искам да е светло
отвън мислите-реки
нападат, опустошават, бягат, гният,
пре-раз-предел-ятo свраки
крадат установените, изискващи неща,
на граница, отвъд страха
на граница, отвъд страха
конструкциите на мисълта –
лъжат, лъжат, лъжат
бягат – бягат – бягат
ТИШИНА
отвиквам да ги пазя
никога няма да мога да спра тяхното движение!
обезобразяват всяка форма, придобила усет за пространство
бавно, бавно, бавно
удобството се разрушава постепенно и навлизат
страхове,
далеч,
отвъд всяка дума
МНОГОПЛАСТОВА
болка, радост, превъзбуда, уплаха, гордост, завист, ярост, мъка
цялото ми вътрешно пространство е заето,
ВЪН
изгоних всички утеснения и страхове
ТИХО
найлонови пердета, прозрачни, синтетични мебели за непознати,
улей с изтекла течност на забрава-плазма-кръв
забрадка с електроди-мигрена на забравените революции
ИЗГАРЯ
пепелта от лепкави илюзии
полепва по стъклото на небето
открива моето лице
ЖИВЕЯ
СВОБОДА
белезите на тъгата са изтрити
Защото тъгата, която е в съгласие с Божията воля, донася разкаяние, водещо до спасение, и за това не бива да се съжалява. Но тъгата, присъща за света, поражда смърт.
2 Коринтяни 7:10
15 февруари, 2019