Агония

Агония

Надеждата умира бавно
на кръстопътя от съмнения.
Загубила посоката, тя жадно
все търси нови измерения
и блъска се в стени студени,
и язове се мъчи да преплува,
среднощ я будят яростни сирени,
до сутринта в кошмарен сън будува...
Когато силите й я напуснат
сред тоя свят, просмукан от омраза,
с небе без слънце и вселена пуста –
в последен порив – литва от етажа.