Морето
Морето само живите обича.
Различно е, приканващо ме всеки път.
Защото ме познава и разбира,
говорим си и си мълчим.
През лятото морето е спокойно,
тъй синьо, чисто, с топлина.
В очакване на срещи нови,
с любов то спомени твори.
През есента зелено – синьо,
с нюанси, предусещащо студа.
Запазва спомени и все по-шумни
са срещите ни на брега.
През зимата последно то изстива,
защото носи точно тази топлина:
на срещите, от хората
и силата на любовта.
През пролетта морето е вълшебно...
Изчистено преражда се за сетен път.
В очакване на срещите горещи,
в очакване на любовта.
Октомври 2018 г.