Седмично
ПОНЕДЕЛНИК е тихо очакване...
ВТОРНИК е може би случване...
СРЯДАТА казва си думата...
А в ЧЕТВЪРТЪК е силно и истинско...
ПЕТЪКЪТ пази отдавна очаквано...
Идва СЪБОТА – страсти не случени...
И тогава отново с НЕДЕЛЯТА...
Ще извади цитати прочетени...
Не, не вярвам отдавна разчела съм...
Нищо ново не каза, ти спомен си...
В събота, когато осъзная, че отново съм сама... Чувства странни ме изпълват и на страх и на вина... Спирам рязко да очаквам, не изисквам и не бих могла... Просто тихо ще приседна, ще притихна, а след това... Търпеливо ще очаквам знак, посока в нощта...
В неделя пак ще стана с усмивка сутринта... Но едва ли ще е лесен, ден изпълнен с празнота... Ще почивам и ще случвам нищоправене в деня... Търпеливо ще очаквам знак, посока в деня...
Хубаво е в понеделник, че работния процес... Завладява всички мисли и забравяш любовта... Вечерта далечна някак... Спира мисълта... Болката ще бъде силна, но мисълта в квадрати е сега...
Вторник логистично е обречен да разсее мисълта... Въпреки, че сладко чувство ме изпълва през деня...
Срядата е работлива... Прави таргет и в деня, рядко чувство се прокрадва или розова страна...
В четвъртък осъзнавам, че едва ли е това... че Тузара съществува, само в моята глава... Но ще си остана Кари, напук и въпреки това.
Петък е денят финален... Мислиш, чувстваш, а и след това... Продължаваш да обичаш – силно, чувствено в съня...
Януари 2016 г.