Любов е...
Няма ги хората пусто е сиво е.
Улици празни...
все едно си в нищото...
Тайни дочути...
хора измамени...
Скитници блудници...
чак страшно е...
Докоснах те...
а по пътя вървях си...
Нежност... ти дадох...
Страдаше ли...
Огън бях, а ти показа страстта си...
Самотни бяхме, но не и сърцата ни...
Влюбих се...
После стана все по-силно...
по истинско някак си...
Сън ли беше или красива реалност...
Порив нежен, любовен роман...
Красиво е като любима песен...
Есен е...
Докосвах те...
като топъл дъжд...
Порой, а после буря...
Ти си залезът, а аз утрото навън...
Искам те...
така да ни бъдат
дните ни...
Двама сме...
Обичани храним телата си...
с това което сме нямали или изгубили...
и без дири останали...
Искам те тук и завинаги...
Тук, в тази стая...
стар телевизор
и дървена мъничка маса...
Тук, където срещнахме погледи...
Хора вървяха,
с празни погледи
гледаха...
Завиждаха, а други се радваха...
Но по-чиста от тази любов – надали...!