Любов е...

Любов е...

Няма ги хората пусто е сиво е.
Улици празни...
              все едно си в нищото...
Тайни дочути...
              хора измамени...
Скитници блудници...
              чак страшно е...

Докоснах те...
              а по пътя вървях си...
Нежност... ти дадох...
Страдаше ли...

Огън бях, а ти показа страстта си...
Самотни бяхме, но не и сърцата ни...
Влюбих се...
После стана все по-силно...
              по истинско някак си...

Сън ли беше или красива реалност...
Порив нежен, любовен роман...
Красиво е като любима песен...
Есен е...

Докосвах те...
              като топъл дъжд...
Порой, а после буря...
Ти си залезът, а аз утрото навън...
Искам те...
              така да ни бъдат
                            дните ни...
Двама сме...

Обичани храним телата си...
с това което сме нямали или изгубили...
и без дири останали...

Искам те тук и завинаги...

Тук, в тази стая...
              стар телевизор
              и дървена мъничка маса...
Тук, където срещнахме погледи...
Хора вървяха,
              с празни погледи
                            гледаха...
Завиждаха, а други се радваха...
Но по-чиста от тази любов – надали...!