Фар
На баща ми
Стои там, насред морето
като обелиск,
посветен на слънцето.
Показва пътя
на тежките кораби,
които се плъзгат
върху соленото синило.
Сияе постоянен , неподвижен
сигурен като бащината къща.
Ние се лутаме, губим се,
падаме под ударите
на тази или друга житейска буря.
Той спокойно чака на пиедестал,
проблясвайки над водата.
През цялата нощ е светлина зад стъклото.
Няма сън за неговите жар-очи.
Бди – светилник,
забоден в морското дъно.
Не го е грижа
за дъжда , за вятъра, за вълните,за урагана.
Не се предава.
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------