Младост

Младост

Аз вече не съм ти потребна,
от мен смъкна пласт подир пласт
от завист и ревност враждебна,
от свенливост и даже от страст.

Забързана, как не погледна,
че разголена имам кураж,
живота си пак да възседна
без страх и излишен багаж.

Ти, знам, не разбра, че ще мога
посребряла и с бръчки дори
да се чувствам красива и в тога,
изтъкана от жар и сълзи.