* * *
Уморени – вълните целуват брега,
топлия пясък и старите лодки.
Като кървава ивица гасне денят
и вечерта плува тиха и кротка.
Сънен премигва червеният фар
и дири с очи закъснелите кораби.
Свиват рибарите мокри платна,
бавно на кея настъпва умората.
Тръпне топлият синкав асфалт.
Порталът изпраща моряци и докери.
И млечна пътека луната постлала,
поема след дългите сенки на хората.