Лунно стихотворение
Какво си ти, земя,
ако не е луната?
Без нея музика, поезия и живопис
и любовта с копнежа й най-чист
ще бъдат мъртви,
няма да ги има.
Бъди благословена,
спътнице любима!
Ела, обичана, изгряла е луната,
седни да чуем “Лунната соната”!
С акордите си нека тя ни носи
мечтателно
над всички земни прози!
13 юли 2020 (понеделник)
Възхитително
Преминават златисти сияния
като слънчева ранна мечта,
като знаци от дивни предания,
незабравени от света.
И далеч по вълните пренесени
те танцуват във утринен час
и се носят красиви и песенни
и събуждат възхита у нас.
14 юли 2020 (вторник)
Поглеждай, драги!
Поглеждай, драги, често небесата –
различни са в различните минути.
Наслада ще ти завладей душата
с неща невиждани, неща нечути.
На ангелите Божии крилата
обвяват със спокойствие земята
или гърмят със свойта гама строга,
подсещат ни, че грешни сме пред Бога.
Поглеждай, драги, често небесата,
ще си проясниш истински душата!
15 юли 2020 (сряда)
Спасение
Лъкът на виолончелиста
като приятел ми дарява
със радост като извор чиста
и тя душата разведрява.
Екранът ме гнети с проблеми.
Безмилостно е нашто време.
И сякаш някой дявол иска
душите хорски да подтиска.
Класическата музика за мене
е всекидневното спасение.
16 юли 2020 (четвъртък)
Песен за Карнобат
Там, до цветните баири,
от реката разделени,
моят град любим се шири
с дворовете си зелени.
Град от слънцето обичан,
ти целунат си от Бога,
аз без твоя спомен личен
във живота си не мога.
Накъдето и да ида,
щом насам завие влака,
Кърказан баир щом видя,
знам, че обич тук ме чака.
Ще повтарям твойто име,
Карнобат, като предание,
на наследници любими
ще го дам във завещание.
17 юли 2020 (петък)
-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------