Когато се ражда жена...

Когато се ражда жена...

Казват, че и стрехите плачат,
когато се ражда жена.
Ридаят на глас,
изправени срещу небето,
викат силно,
опълчени на нощта.
Плачат стрехите
когато се ражда жена,
ама от радост.
Жена се ражда
под стрехите
свита в тишината,
изправена пред предизвикателства.
Тя не е проклетница
за да я жалите,
не е призрак,
за да бягате.
Тя е фенер в кладенец,
тя е токче върху калдъръм.
Ако огън й подариш,
тя вода ще стори
ако вятър й донесеш,
тя вятърна мелница ще бъде.
От камък гердан ще направи,
от коприва елек ще носи
защото жена е.
Ето, затова плачат стрехите,
Когато жена се роди.