Обичам нощта
Обичам нощта, защото
на умората съблича палтото.
Когато се върнеш вкъщи
прегръща те, без да се мръщи.
Дава криле на мисълта,
прави възможна всяка мечта,
а сънят целуне ли твоите очи
в приказен свят озоваваш се ти.
Зорницата, предвестник на деня,
слага край на нощта
и ражда се деня със своето неизвестно начало,
всичко започва забързано и отначало.
Няма го спокойствието на нощта.
Няма я онази тишина, в която мислите буден те държат
и не дават на очите уморени да заспят.
Обичам нощта защото
на умората съблича палтото
и в тишината сънотворна
потъвам уморена, но спокойна.