“Сърце” – роман, роден от историята

След излизането на дебютния й роман “Глина” през 2020 година, Виктория Бешлийска стана едно от разпознаваемите имена в най-новата българска литература. Книгата печели признание сред читателската публика; атестат за това са освен многобройните дискусии и продадени копия (според класация на “Хеликон”), така и допитване, инициирано от образователното предаване “Библиотеката” по Българската национална телевизия, според чиито зрители “Глина” е “Романът на 2021 година”; същият печели и Европейската награда за дебют “Еврокон”. През 2022 г. се появява следващ романизиран проект на авторката – “Сърце”, чиято приемственост с “дебюта” е осезаема, но носи и самостоятелен дух.

Преди 1989-та година симптоматично за родните литературни разказвачи е обръщането към – и детайлното обглеждане на историята. Историческият наратив е в своя разцвет през XX век; тогава дебютират големи имена като Стоян Загорчинов, Емилиян Станев, Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Фани Попова-Мутафова и ред други. “Сърце” на Виктория Бешлийска кореспондира с представата за исторически роман; той е тясно обвързан с българското Средновековие, в частност съдбата на България – и людете през XIII век, татарските нашествия и след тях, темата за исихазма по българските земи от онова време. Едно от големите достойнства на повествованието е декларираната от авторката достоверност на изложените факти, вследствие на детайлно проучване на исторически документи, извори и топоси. Текстът разгръща територия за изследване и възможности за дискурс и от езикознанието, вчастност ономастиката; следвайки традицията на “Глина”, Бешлийска залага на, така да се каже, “странни” от днешна перспектива лични имена на персонажите си. Тук срещаме тримата братя Храбър, Горд, Тих (прилагателни имена по своята същност), Хвала, Добрана, Огнѐна, Ралука, Витол и ред други. Авторка пряко заявява, че по-голямата част от имената са на реално съществуващи личности от времето на царуване на Йоан Асен II.

Теоцентризмът е доминираща идеология през Средновековието [1] и с оглед пространствено-времевия континиум, “Сърце” отговаря коректно на представата за Бог като съвършеното трансцедентално. В това отношение двамата братя Горд и Тих (Теофан след пострижението си за монах) са фигури на абсолютните антиподи. Горд е банът-деспот, който със силата на своите атеистични проявления и решения печели страхът на своите подчинени, довели впоследствие до неговата отявлена дискредитация. Идеологическите виждания относно света и неговата конфигурация на Тих са в пълна диспропорция; за него духовността, прошката, извисяването на духовното над тленното телесно е основен житейски принцип, което неминуемо идва след дълъг пост, отрицание, аскетизъм, нестижание и молитви; чрез фигурата на Тих Бешлийска въвежда читателя в темата за исихазма. Макар и да не е пионер в оперирането с библейското слово, авторката се справя умело и с тази задача. Освен нея, след 1989 година литературата ни познава и други автори, тясно ангажирани с духовното и теистичното, в т.ч. Емилия Дворянова, Теодора Димова, Деян Енев, Недялко Славов, Мария Лалева и прочие. Фиксирана е частично тезата, че посредством пътя и пътуването – към новото, непознатото, може да се постигне баланс и хармония в собствения, изтерзан от мъки и тегоби свят – във физически и/ли духовен аспект.

Интересна е заявката, която авторката дава относно историята на написване на книгата и по-конкретно, че – подобно на един Данте, чиято “Божествена комедия” по своята същност представлява гигантско видение – при посещение на старата столица Плиска и Мадарския конник, получава видение от “два образа – на монах и на жена, които стояха пред една пещера босоноги един срещу друг...”[2]. Този феномен сам по себе си (вероятно) не е много широко срещан в съвременното, атеистично, консуматорско-хедонистично общество, но е факт, че вследствие на него се е формирала една интригуваща фабула, целяща – или поне опитваща се, да пробуди, да просветли, да докосне. Сърцето (или тайникът, както е наречено многократно в цялостното изложение) е образ на една вечна метафора, от която извират всички човешки страсти и стремления; а текстове като романа на Виктория Бешлийска са, струва ми се, все по-нужни нам днес, тъй като носят своите непреходни послания за поколения напред.

-------------
Виктория Бешлийска, “Сърце”, изд. “Софтпрес”, С., 2022.
-------------

[1] Освен множеството изследвания на проблематиката във времето, интересни трудове по въпроса представляват изследванията на проф. Мария Шнитер, в т.ч. “Молитва и магия” (2001) и “Пътища през православния ритуал” (2017).
[2] “Сърце”, Виктория Бешлийска. Интервю.

-------------