Пролетно заричане

Пролетно заричане

Цветята ранни, минзухара късен
не ще опазят пламъчета – да ти светят
през нощите, от самота навъсени,
през дните, между нас увяхнали.

До прага на април зеленото расте.
в какви ли цветове до теб ще стигне?
Разцъфва обич между птиците. И те
за клоните с гнезда си мислят.

Ах, клоните на времето растат
и сенките в пространството нагазиха.
Нима за нас ще е денят –
ни с обич, ни с омраза!

Обичай ме. В небето птиците плетат
посоки за завръщане.
И мислите ми пролетно растат
от съмване до мръкване.

От мръкване до съмване – обичам те!
Обичам те през нашето отдалечаване –
Като проклятие, като заричане
преди далечно плаване…