Тодор Ценков

Тодор Петров Ценков, българки писател и преводач, е роден на 1 юли 1903 г. във Видин. Средно образование учи в софийска гимназия, но за участие в ученическа стачка е изключен от всички училища в България. Учи в София. За ученическа стачка е изключен от всички училища в България. През 1921 г. емигрира в Буенос Айрес.

През 1924 г. се завръща в България и упражнява различни професии. През 1930 г. е назначен за администратор на сп. “Икономия и домакинство”, като едновременно е и редактор във в. “Вик”.

През 1936 г. отново емигрира със семейството си в Буенос Айрес, където е журналист и работник. Разгръща разностранна политическа дейност. В България се завръща през 1947 г. Работи в Дирекцията по печата (1948 – 1951), в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (1952 – 1953), главен редактор на в. “Патриот” (1953 – 1958) и на “Реклама” към СБЖ (1959 – 1960). Дългогодишен кореспондент на издания от Южна Америка и сътрудник на отдела “Външна политика и международни връзки” към ЦК на БКП. Член на БКП.

Първия си разказ “Кривчо” публикува през 1930 г. във в. “Дума” (бр. 34), заради който вестникът е конфискуван. До 1944 г. сътрудничи на вестниците “Светлоструй”, “Мисъл”, “Литературен час”, “Литературен глас” и “Изток” и на списанията “Червена трибуна”, “Стара планина” и “Завети”, а след 1944 г. на в. “Работническо дело”, в. “Отечествен фронт”, в. “Литературен фронт” и на сп. “Наша Родина”, като публикува фейлетони, разкази и статии по злободневни теми.

Развива богата преводаческа дейност, превежда от испански и португалски език художествена и политическа литература. Превежда от български на испански “Българска антология”, антологията “Розова долина”.

Пише под псевдонимите Тодор Пикаро, Федя Це, Ф. Ц., Пикаро, Т. Ц. и др. Автор е на книгите “По света за хляб” (роман, 1932), “Кокичето от тропиците” (роман, 1934), “Великият океан” (роман, Буенос Айрес, 1938, излиза и на испански език през март 1947 г. в Буенос Айрес), “Con los ojos vendados. Novela”, Buenos Aires (1947), “С превързани очи” (роман, 1952, ІІ изд. 1971), “Борбата на народите от Латинска Америка за свобода и национална независимост” (1960), “Под аржентинско небе” (роман, 1962), “Бягство през екватора” (непубликуван роман за деца), “С перо и слово в Аржентина” (автобиографична, непубликувана, завършена 1971 г). Умира през 1971 г. в София.