Поетичните метаморфози на Весна Ацевска

Лирическото творчество на видната македонска поетеса, прозаик, есеист, критик, преводач и редактор Весна Ацевска (1952) е разделено на дузина стихосбирки, чиито имена препращат към някои от ключовите аспекти на нейната поетика: Подготовка за представление (1985), Скала за скок (1991), Котва за Ной (1994), Безредие в огледалото (1996), Кула в словото (2005), Столистник (2008), Будност. Лотос (2012), От тази страна (2020) и Метаморфози (2022). Че образът на съвременната македонска поетична сцена е немислим без нейното творчество, доказва фактът, че то присъства в голям брой антологии и панорами на съвременната македонска поезия, изготвени от наши и чуждестранни съставители и публикувани на различни меридиани.

Голям брой македонски и чуждестранни критици коментират високия естетически обхват на нейната поезия, включително: Георги Старделов, Катица Кулавкова, Ристо Василевски, Борислав Павловски, Ядранка Владова, Миодраг Друговац, Ефтим Клетников, Алдо Климан, Любомир Левчев, Екатерина Йосифова, Гордана Михайлова-Бошнакоска, Душан Стойкович, Виктор Шекеровски, Душан М. Мандич, Искра Николовска, Славица Сърбиновска, Ясна Котеска, Весна Мойсова-Чепишевска, Доне Пановски, Христо Кръстевски, Наташа Аврамовска, Милош Линдро, Бранко Цветкоски, Йордан Даниловски, Йовица Тасевски Етерниан, Мая Апостолоска, Ирена Павлова, Мишо Живковски, Марта Маркоска, Гоце Ристовски, Думитру М. Йон, Майкл Спорер, Елизабета Шелева, Мая Бояджиевска, Лидия Капушевска-Дракулевска и др.

Безспорно потвърждение за стойността на нейното поетично творчество, между другото, са многобройните награди и признания, от “Братя Миладиновци” на Стружките вечери на поезията, 2009 г., за Столистник, през “Ацо Шопов” на Дружеството на писателите на Македония, 2012 г., за Будност. Лотос, през международните награди “Ана Ахматова” (2019) и “Ф. М. Достоевски” (2021), наградата “Свети Климент Охридски” за дългогодишно творчество в областта на културата и изкуството в Република Македония, 2016 г., до най-новата престижна награда – Книжевен жезъл на ДПМ за 2023 г. Причислявайки се към поетите, които обогатяват литературната и културна съкровищница както със своя творчески принос, така и с огромен преводачески принос, Весна Ацевска приобщава към македонските читатели поредица от фундаментални поетични творби от световната литература, от финландския народен епос Калевала и Стара Еда (песни за боговете) към Шахнаме от Фирдоуси, за което е двоен носител на наградата “Григор Пърличев” на Дружеството на литературните преводачи на Македония, както и на почетна награда от Международното дружество “Калеваласеура” от Хелзинки, Финландия.

От своето начало до днес поетичното творчество на Весна Ацевска впечатлява със своята оригиналност и многозначност, така че няма как да не се съгласим с наблюдението на Борислав Павловски, който отбелязва, че стиховете на Ацевска са “често енигматични, многопластови по смисъл, понякога ерудирани, толкова предизвикателни, че отново и отново се връщаме към тях, към това, което искат да ни кажат (...) Те са пропити с богат литературен, традиционен, естетически и, можем свободно да кажем или дори да повторим, цивилизационен опит.”

Сред многото цивилизационни основни теми, по този повод предлагаме да разгледаме поетичните процеси през призмата на топоса на метаморфозите в нейното лирическо творчество. Тематично надграждайки вечната митична тема за метаморфозите, Весна Ацевска многократно е улавяла всички възможни (физически и духовни, митични и съвременни, сънувани и преживяни наяве, макрокосмични и лични, циклични и неповторими, видими и невидими, лесно разпознаваеми и фантасмагорично възхитени) преображения.

В нейните поетични образи противопоставянето на светлината и мрака се свързва не само с космогонията, сътворението на света, но и с ежедневния цикъл на смяната на деня и нощта, на светлината и тъмнината, като метафори за ежедневните смени на духовните светове на хората. Стиховете на Ацевска ни насочват към света на сънищата с образи от ежедневието, които неусетно предугаждат връзката между интимни, лирични преживявания и огромния семантичен потенциал на метаморфозата като литературна тема. А именно изобразителната енигматична логика на преображенията е в най-тясна връзка с поетиката на пътуването, преместването, преселването, та затова “искрите” на тези образи в стихотворенията на Ацевска се пренасят лесно / от едно място на друго, / от една форма в друга.

В поетичния свят на Весна Ацевска има ключова връзка между темата за метаморфозата и самия творчески акт: стихотворението, което говори за преображенията, само по себе си възниква в резултат на такъв процес. Песните трябва да озаряват всички ни с красота – казва ни сугестивният поетичен глас. В автопоетичния текст “Защо метаморфози?” поетесата посочва, че “стихотворението представлява превръщане на езика в произведение на изкуството”, като този автопоетичен лайтмотив е дискретно вплетен в цялото поетично творчество на Ацевска. Както във финала на Овидиевите Метаморфози, римският поет казва, че епическата му творба е своеобразно въплъщение на “по-добрата част от себе си”, на която дори гневът на Юпитер не може да направи нищо, в стихотворението “Метаморфози” на Весна Ацевска езикът, трансформиран в стихотворение, гарантира, че поетичното “сега” се преобразява в някаква “вечност”: и се пее сега, / тук, в този момент, веднъж завинаги!

Алюзивни и асоциативни, енигматични и наслоени, стиховете на Ацевска възпяват различни форми и процеси на метаморфози: от преображениe, разбиранo като дългия път към себе си (...) до въздигане нависоко, намеквайки за своята Голгота и разпятие (в стихотворението “Самовъзнесение”); от смелото сблъскване със светлите, жизнерадостните, но и с тъмните и трудни страни и аспекти на живота, които подобно на митичния Атлас човек носи като товар (както в стихотворението “От светлина и мрак”), от разпознаване и разгадаване на чудесата, които се възприемат като уравнение / с неизвестно начало и край (в стихотворението “Загадка”), чрез съзерцаването на природните стихии чрез принципа “светло-тъмно” (ciaro/scuro), както е в стихотворението “Отговор”.

Наистина, в поетичните медитации на Ацевска има смелост да се възпее зловещото докосване / на оголената празнота (...) в пуста вселена (както е в стихотворението “Кост”), но също и синестетичните метаморфози на светлината, която шумоли и се трансформира в текста в звук, в копринен шепот (както е в песента “Подвижна лента”). Стиховете на Ацевска разглеждат метаморфозите през призмата на вечните движения в пространството и времето, метафорично уловени чрез словосъчетанието “времеви басамаци”. Нито едно движение в пространството и нито една метаморфоза не изключва времето и продължителността. В пътеписите на Мацуо Башо поетът се възприема като “вечен пътешественик”, защото казва, че всичко в природата непрекъснато пътува, а в стихотворението на Ацевска “Природознание”, след като извиква фантасмагорични поетични пейзажи, в които росата се смесва с мъгла, мъглата със залез, поетичният глас неусетно ни напомня, че това е вечен и непрекъснат процес: защо земята се върти замаяна / и слънцето не спира да грее. Гастон Башлар отбелязва, че митичните образи и репрезентации често имат органогенетичен произход. В песента “Затворени врати” на Ацевска, преживяването на прехода между нощта и деня (Нощта почива в равнините / денят пристига от планините) е съпоставено с преживяването на човешката телесност и посочването на частите на тялото (нашите замислени чела, пълни и празни ръце, сбръчкани вежди, увиснали клепачи, втвърдени устни).

Точно езиковите метаморфози или трансформациите на лексикалния материал в художествен артефакт преминават като обединяващата нишка на това поетично писане. Това, което плавно плува чрез езика, / чрез неговите вълнообразни изречения / люлеещ неуловимата си форма, / потопен в себе си, неосъзнат от нас – тези стихове от стихотворението “Свитъци” улавят за нас увлекателните връзки между улавянето на трансформациите на езика и езиците, които се разиграват пред очите на читателя. В песента “Ето ме” точно езикът т.е. езиците (македонски, но също и латински, иврит и санскрит) са основните инструменти за свидетелство на съществуването с привидно простите думи: ето ме, тук съм, аз съм това, което съм...

Поетичната, т.е. езикова виртуозност и преображения на Весна Ацевска са получили високи критични оценки, така че по този повод би било хубаво да припомним поне някои от тях, например, че нейното поетично творчество е “парадигматичен пример за най-доброто в македонската поезия” (Катица Кюлавкова); че “подхранвайки процес на органично сливане между народното творчество и речта на съвременната поезия, (тя) с лекота употребява паралелно както архаичната, така и битовата реч” (Весна Мойсова-Чепишевска); че в нейната поезия “традицията се създава изначално” (Георги Старделов), че “в нейните стихове почти всичко ритмично пулсира, диша, живее, очовечава се, става по-ангелско и по-демонично” (Душан Стойкович); че стиховете ѝ впечатляват “със свой, отчетлив и неподражаем почерк; с ясен, вълнуващ поетичен глас” (Екатерина Йосифова), или накрая, че става дума за “една от неизбежните и струва ми се най-фините дами-поети в македонската литература” (Бранко Цветкоски).

Следователно, най-новото литературно признание (“Книжовен жезъл” на Дружеството на писателите на Македония) на Весна Ацевска несъмнено бихме могли да разчетем и тълкуваме като още един знак на признание, знак и жест на благодарност, на възхищение и уважение към нейния творчески принос в съвременната македонска и световна поезия.

------------
Весна Ацевска, “Метаморфози”, поезия, изд. “Либра Скорп”, Б., 2024.
------------