Диминуендо
Разлагане на светлината
или мелодия без глас
привлича, ала раздвоява
с очакването,
че е близо,
стремително и съвършено
умението
да прощаваш...
Поникнали усмивки стъпках,
букет от плевели
развял.
Защо донесох го,
къде да
го хвърля, за да оживее?
Лежиш, неразгадана още.
Влудява ме дълбочината
между гърдите ти и тази
тревожна гибелност,
която
смарагдовият поглед има.
Мълком
Прошепна ли на пилигрима,
че най-смирената
молитва
е стих
от химна за плътта?
Едемските градини нямат
сакрални сетива
и извор,
от който пасхата да пие
видения...
Еклисиаст
не ти повярва и пророни,
че суетата
е нетленна...