Мисли на глас. Спомени и размисли за нашето време и моя живот

Да разкажем на незнайните,
гдето утре ще дойдат след нас
за успехите, мъките, тайните
на живота, изживян от нас...

Ние, родените по средата на миналия век, живяхме в три различни епохи: последните, най-жестоки години на капитализма; социализма – с всичките му постижения, извращения и грешки и така наречената демокрация.

Три епохи, всяка със своите особености и изисквания, оказаха своето трайно влияние върху живота на хората.

В моите детски спомени капитализмът остана с беднотията и калта на село, с разстреляния на площада бай Вълчан, с горящите партизански къщи и с полицейските блокади. В такава обстановка посрещнахме Девети септември 1944-та година. Някои го наричат преврат, а за мене това е народно въстание. Учил съм история, но никъде не съм чел превратаджиите да са посрещани с хляб и сол и с цветя. Така посрещнахме партизаните и Червената армия. Съветският съюз беше обявил война на България и когато войските му навлязоха в страната като “завоеватели”, вместо изстрели и съпротива, народът ги посрещна с цветя и веселие. Няма в световната история война без изстрел като тази.

Първите години след Девети септември останаха в спомените ни не само с възторга от настъпващото ново време, но и с разстрелите на виновни и невинни без съд и присъда, с извращенията при образуването на ТКЗС и облагането на селяните с данъци за незасяти ниви и наряд за мляко от ялови животни. Последваха години на съзидание: стабилизираха се кооперативните стопанства, увеличи се обемът на селскостопанската продукция. В страната започна индустриализация, изградиха се първите туристически комплекси. Ликвидирана бе неграмотността. Въведе се безплатно образование и здравеопазване. Не може да не споменем, че нямаше безработица, че хората живееха спокойно, че нямаше кражби и убийства, и “зарибяване” на младото поколение с наркотици. В областта на културата, където дълги години работих, се създаваха условия за развитие на изкуствата, за широкото им разпространение и за развитие на талантите на децата и младежта. Творците на българската култура прославяха родината на световните сцени, в музеи и изложбени зали, на международни фестивали и конкурси.

Демокрацията все още не е показала своите предимства. Характерната за демократичното държавно устройство свобода на словото и на стопанската инициатива не се утвърждава последователно с желаните темпове. Не е преодолян хаосът, не са пълноценно защитени гражданите от обири и дори убийства. Не е даден отпор на кривото разбиране за демокрация, водещо до разрушаване на вечните морални ценности, до корупция и злоупотреба с наркотици.

С влизането ни в Европейския съюз и НАТО гласът на страната ни се чува на най-високи световни форуми, а подписът ни тежи под документи, които имат изключително значение за Европа и света. Това засега е най-реалното ни завоевание.

Искам да вярвам, че ще преживеем трудностите, а младите поколения след нас ще направят анализ на нашите грешки и слабости, ще ги преодолеят и ще живеят в една нова, модерна, демократична страна.

С тези уводни думи започвам разказа за моя живот, живот на обикновено селско момче, син на бедни, трудолюбиви родители. Но това е разказ и за живота на моето поколение. Нямах намерение да пиша и не бих определял жанра на съчинението си. Моите приятели и колеги, с които се срещаме и си спомняме преживяното, настояваха да разкажа за своя живот. Въпреки че не съм си водил записки, пиша това, което си спомням.

Преценката за написаното оставям на читателите.

Авторът