Композиторът на най-известната бойна песен на всички времена

Малцина са тези, които знаят, че един белгиец, Pierre De Geyer, е написал музиката на ИНТЕРНАЦИОНАЛА. Едва 150 години след рождението му, през 1998 година., родният му град Гент го удостоява със статуя. Историята за пролетарския композитор разказа сега излизащият в Брюксел седмичник “Solidair”, орган на Белгийската партия на труда.

De Geyer, роден на 18 октомври 1848 година, израства при най-обикновени условия. Като младеж работи в локомотивна фабрика и посещава вечерни курсове, за да добие основни познания. Вече 16-годишен се записва да следва вечерни курсове във Френската академия в град Лил. В същото време се включва в музикално дружество, което е свързано с местната секция на Френската работническа партия. Обществените й прояви се изразяват в стачки и предизборни борби. На 15 юли 1888 година председателят на местната Френска работническа партия дал на Пиер стихосбирка на поета Eugene Pottier, който бил един от борците на Парижката комуна. Пиер избрал от стихосбирката поемата “Интернационалът” и го помолили да напише музика за нея и песента да стане боен марш на Работническата партия. Композираната поема има изненадващо голям успех. Първо в град Лил и след това в цяла Франция. Четири години по-късно Вторият Интернационал решава да обяви песента за свой химн. Текстът бива преведен на безброй много чужди езици, мелодията става световноизвестна.

В края на ХІХ век в европейската социалдемокрация се разпространи реформизмът. Парламентаризмът бе обявен за главна форма в борбата срещу буржоазията. В отговор на това отклонение от революционните позиции възникват комунистическите партии. В 1919 година. Ленин основава КОМИНТЕРНА. Пиер го признава и поема неговия път. До 1943 година Интернационалът бе държавен химн на Съветския съюз.

1927 година. Тогава Пиер, вече 79-годишен, приема поканата на Москва. Той е почетен гост на тържествата по случай 10-годишнината от Октомврийската революция и заема почетно място на трибуната пред Мавзолея. Когато Червената армия преминава в тържествен марш под звуците на Интернационала, в очите му бликват сълзи. През последните години от живота си той получава почетна месечна пенсия от съветското правителство. Умира в 1934 година в St. Denis край Париж. В погребението вземат участие над 50 хиляди работници.

в. “Ротфукс”, август 2005 г., по материали от “Solidair” – Брюксел