Нашият политически стил

През август 1985 излезе една сензационна книга на АЛВАРО КУНЯЛ. Тя бе озаглавена “ПАРТИЯ СЪС СТЪКЛЕНИ СТЕНИ”. В увода си тогавашният секретар на Португалската комунистическа партия /ПКП/ казва, че тази книга вероятно ще събуди интерес у другарите му как могат да бъдат описани характерните и типични черти на партийната работа в областта на идеологията, политическата дейност, стилът на работа и вътрешният партиен живот на Португалската комунистическа партия. За онези, които със сериозност наблюдават отвън, положително любопитството им се концентрира към това, по какъв начин самите комунисти схващат, обясняват и си искат своята партия. Поради тази причина нейните стени трябва да бъдат “от стъкло”, за да може всеки отвън да наблюдава Португалската комунистическа партия.

“РОТФУКС” не иска да се отъждествява като партия. Това е културно-просветно политическо дружество, което на първо място застъпва марксисткото образование и обвързване един широк спектър от комунисти, социалисти и други леви в Германия. Това което правим и не бива да правим тук, днес, утре и вдругиден, трябва да е прозрачно за всеки един доброжелателно мислещ. Ето защо ние държим както Португалската комунистическа партия за прозрачност, за единство между думи и дела.

С научния социализъм ние притежаваме една идеология, която ни обяснява света и ни сочи пътя към неговото преобразуване. Тя не е зависима от временни фактори като победа или поражение. Ние стоим здраво на нашите принципи, същевременно обаче сме толерантни спрямо всеки, който също дава право на последователните леви да застъпват свободно и открито своят гледна точка. Догматичното твърдоглавие, сектантското надскачване, безсъдържателно и монотонно пустословие, маниакална самоувереност, както и склонността да не се зачита никакво друго мнение освен собственото, нямат нищо общо с нашия политически стил. Веднъж достигнатото познание трябва пак да се подлага на проверка. При ставащите промени остава да важи само онова, което е претърпяло основна проверка, при това ние отричаме всяко опортюнистическо нагаждане към “духа на времето”.

Всеки, който би повярвал, че само грубияните разбират от тактичност, ще се излъже жестоко. Личната безупречност и лоялност към опонента са елементарни предпоставки на всяко човешко сътрудничество. Надеждност и достоверност са висша повеля.

Ние сме за една демократична култура, която върви неотменно с критика и самокритика, дисциплина и колективност. Комунистическите партии наричат тази практика демократически централизъм. Той не трябва да се замества с един демократичен командо-стил, който предава заповеди на ръководството само отгоре надолу. Ръководителите трябва да притежават човешки, компетентен и политически изграден авторитет и да действуват по принципите на личната отговорност и задължението за отчетност.

Това спазваме ние и така процедираме в “РОТФУКС”.

В гореспоменатата книга Алваро Кунял се насочва срещу всякаква форма на индивидуализъм в действията на комунистите: “Индивидуализмът въобще е в резултат на надценяване собствената си стойност и подценяване тази на другите. Той се проявява в системно прекаляваната оценка на собственото мнение и действие, както и със съответно опониране да се приема мнението и действието на другите” пише той. Егоманията, страстта да се поставя собственото “аз” над всичко друго вреди както на народа, така и на носителите на такива разбирания.

При всичко, което правим, не бива да забравяме никога, че на политическата сцена не сме единствените актьори. Има влиятелни партньори и силни противници, които на всяка крачка ни съпровождат. Федералната служба за конституционна защита документира всичко в годишните отчети. Противникът си служи с идеологическа диверсия, целенасочено разложение, разпалване на вътрешни конфликти, както и проникване. Затова ние трябва да сме бдителни и да защитаваме нашето единство срещу всякакви опити на заплаха и проникване.

Естествено ние знаем, че хората са различни и не вярваме, че можем да “нормираме” характерите. Идеализирането на чуждия за нас свят ни е също така чуждо. Обаче политическата работа и личното отношение не могат да се делят едно от друго. В миналото понякога се казваше: “Като другар хикс-игрек-зет се държи безупречно, но като човек не струва много”. Не рядко имаше кадровици, които бяха доволни, когато някой нямаше западни близки и роднини, когато произлиза от “благонадеждно” семейство и е доказал, че е завършил с добър успех училище или университет, но въпросът дали този младеж е също почтен, порядъчен, оставаше открит. Това довеждаше нерядко до възможността в нашите редове да нахлуят кариеристи, нагаждачи и лицемери. Разводняването на първоначалния авангард беше в значителна степен вътрешна причина за нашето временно поражение. Че в крайна сметка и външни фактори играеха важна роля за поражението като пожертването на Германската народна република благодарение преминалото на проимпериалистически позиции съветско правителство начало с Горбачов е също вярно, но това има друго място.

Уводна статия на главния редактор на месечното списание “РОТФУКС” – Берлин.
Д-р по правните науки Клаус Шейнигер
(Превод: д-р Рачо Рачев)