По пътя към единството

“Тази партия се роди, както се начеват днес деца: не с едно опитване, а с известен добит опит”, така се изрази Sergio Almaguer, генерален секретар на детето, кръстено ПАРТИЯ НА КОМУНИСТИТЕ /ПК/.

Сравнението може би намеква за невъзможността да се създаде единство от пет еднакви партии: освен родителите “Партията на мексиканските комунисти” и “Партията на социалистическата революция”, те и двете се саморазпускат на 26 юли 2003 г., за да се обединят на следващия ден, в разговорите за обединението участвуват бившата Маоистка революционна комунистическа партия /РКП/ и Революционната народна партия /РНП/, както и Мексиканската комунистическа партия /МКП/. Докато с Революционната комунистическа партия и Революционната народна партия имаше непреодолими идеологически различия, марксистите, останали в основаната през 1919 година Комунистическа партия – майка, разтърсвана от раздори и разцепвания, не искаха да я разтурят окончателно. Левите марксисти поеха опити за единство още в 1992 година. Освен Аржентина, в Америка като че ли няма втора страна, в която левицата да е така раздробена. От 1948 година, освен линията на Мексиканската комунистическа партия /чието мнозинство изминава пътя на еврокомунизма и завършва в лява неолиберална партия/, има и линия на Народната партия, която от 1960 година се нарича Социалистическа народна партия /СНП/. Отцепилата се отново от СНП, новооснованата в 1985 година Партия на социалистическата революция и след това в 1994 година Партия на мексиканските комунисти, сега вече се събраха заедно като ПАРТИЯ НА КОМУНИСТИТЕ. Както подчерта националният координатор на разпуснатата партия на мексиканските комунисти Hector Colio “За едно още по-пълно и съвършено обединение на мексиканската левица са призовани, освен това, всички леви мексиканци.” Към желаните партньори се отнася още Социалистическата мексиканска партия. Отцепването й е от 1996 година. Нейният Първи секретар Cuauhtemoc Amezcua, в приветственото си слово подчерта общностите, съвместностите в позициите на неговата партия с принципната програма на ПАРТИЯТА НА КОМУНИСТИТЕ. “Един друг свят е възможен само при социализъм”– този беше лозунгът на свикания конгрес за разпускане на мексиканските комунисти.

В заключителната част на обединителния конгрес, този лозунг даде повод на новоизбрания генерален секретар на ПАРТИЯТА НА КОМУНИСТИТЕ Sergio Almaguer в речта си да заяви: “САМО СОЦИАЛИЗМЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСНОВА ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА МЕКСИКО”, след като националната буржоазия, благодарение на приватизациите и разпродажбата на страната при президентството на Carlos Salinas от 1988 година, сама, така да се каже, се елиминира. Sergio Almaguer, който преди това бе генерален секретар на Партията на социалистическата революция /ПСР/, подчерта претенциите, правото на избирателите и избирателките комунисти “да поемат властта и без избори, ако нашето участие в тях стане невъзможно”, с което той намекваше за нагодената изборна система за големите партии. Това, че въздържалите се са над 60 % при изборите на 6-ти юли говори само по себе си. Отношението към учението на Маркс, Енгелс и Ленин, както и уставите, приличат на политиката и основните принципи на Германската комунистическа партия. Освен получените 70 поздравителни писма, имаше делегати от комунистическите партии на Виетнам, Куба, Бохемия, Моравия и Германия. По повод 50-годишнината от Щурма на казармите на Монкада, вечерта имаше връчване на послания за солидарност от международните гости в рамките на обединителния партиен конгрес, а следобед вече бяха демонстрирали 6 хиляди души за независимостта на Куба и срещу блокадата на САЩ.

От немския седмичник “ФРАЙТАГ”, Гюнтер Пол
1-ви август, 2003
(Превод: д-р Рачо Рачев)