Поглед в историята на един двуразделен континент

Какво е Европа? Въпросът изглежда излишен, та на този въпрос всеки ученик би могъл да отговори. И все пак тук се появяват вече проблеми. Например Грузия и Армения – тези кавказки страни част на Европа ли са или се числят към Азия? В тази област могат да се приведат добри аргументи за всяко едно или друго решение.

Все пак, темата Европа има не само географски контури, а и политически. А те са далеч по-проблемни. След Втората световна война западноевропейските държави развиха разнообразни форми на коопериране, наложило се от Студената война и още по-силно продиктувано от икономическите давления. Това коопериране беше институционализирано. На първо място може да се посочи Европейската общност /ЕО/ с нейните общи органи Европейския парламент, Европейския съвет, Европейската комисия, Европейския съдиен състав. Въпреки повсеместното срещане на наименованието “европейски”, отнасяше се изключително за обединения на западноевропейските държави, които формираха съответстваща им идеология за Европа. Тя, Европа, изглеждаше сведена до границите на онзи Запад, който носи отпечатъка най-вече на латинската култура и католическото християнство.

Не е необходимо да се учудваме, че такова виждане не може да издържи на един сериозен критерий, но още по-малко за учудване е, че то намери вернодържавни професорски защитници на много места. Обаче, този дълго воден вътрешнонаучен диспут придоби непосредствена експлозивност, когато с разпадането на “реалния” социализъм се разпаднаха и неговите транснационални организации и сега вече останали без връзките си, самотни, тези народи и държави търсят сътрудничество със съществуващите западноевропейски институции. Като се има предвид различното им икономическо развитие, това присъединяване по необходимост ще е продължително, трудно, мъчително, противоречиво, но се налага този път да бъде изминат при положение, разбира се, че европейското единство иска да остане само външно и повърхностно.

От историческата наука се иска точно в този пункт да отговори поновому: Какво е Европа? Онази Европа ли, в границите на която при условията на Студената война се формираха по-горе споменатите общности? Или предявеното участие на бившите социалистически страни за изграждане на равноправна Европа е нелегитимно? Един поглед към историята би бил от голяма полза и помощ.

В сегашния университет Щрасбург II /Sciences humaines/ дълги годи-ни работи историкът по Средновековна история Freddy Thiriet, който чрез неуморен архивен труд върху многостранните отношения между средновековната република Венеция и Византийската държава осветлява един съществен клон от тогавашните връзки Изток-Запад. Той извика на живот византийските симпозиуми, които в своята интернационална и интердисциплинна работа имаха тази специална изследователска задача като научен обект. След смъртта на Thiriet, неговите колеги Pierre Racine и Asterios Argyrion продължиха делото му. Не случайно шестият симпозиум през 1992 година беше озаглавен “Византия и Европа”, а патронажът му бе поет от Генералния секретар на Европейския съвет Катерин Лалумиер. От многобройните отделно изнесени примери, като търговските връзки или бракове между династии, също примери от литературни и теологически спорове, диспути стана видно, че средновековна Европа през всички времена е била EUROPA BIPARTITA /двуразделна Европа/ на изток с Византийската държава, пряк продължител на Империум романум и на запад с оспорваната поне формално правно от Византия Германска държава. Византия и мисионираните от нея славянски народи носят чертите на източноправославната църква, Западът на католицизма с произтичащите от него реформистки църкви, обаче и двете църкви, Западната и Източноправославната, водят началото си от Императорската църква на император Константин I, царувал 306-337 година, за да се разделят в голямата схизма на 1054 година.

И така, средновековна Европа в никакъв случай не е била тесногръдо “европоцентристки” ориентирана, защото византийските основни държави са се простирали като се почне от Мала Азия та до Кавказ, а Черно море е приютявало търговските колонии от италианските морски градове.

Народопреселенията са били правило, а азилантите съвсем не са били рядкост.

Проф. д-р Йоханес Ирмшер
(Превод: д-р Рачо Рачев)