Ад и черен шоколад
На границата между ад и рай
целувката им ти вещае край...
Нощта е тиха, тъмна,
плашещо студена...
Луната не ще прости за
любовта несподелена!
Галят ли те слънчеви лъчи,
сълзи заливат ли кафявите очи?
Денят обича да се смееш силно,
недей да гледаш тъй безсилно!
Защото ти мечтаеш си за
сините очи,
а той в друга вижда
своите мечти...
Любов горчива като черен шоколад,
не в черното, а в синьото е твоят ад.