Бързокрилата фрегатка

Бързокрилата фрегатка

Царят на животните, страшният, непобедим Лъв, от два дни търсеше храна, но късметът все не го срещаше. Уморен и отчаян, тъкмо да полегне, видя на неголямо разстояние от него Гепард.

– Е – рече си – най-сетне късметът ме споходи.

Надигна глава и започна да мисли как да го изненада и се хвърли върху него. Умората му изчезна някъде. Надигна се и тръгна към жертвата си. Вървеше безшумно. Сам не чуваше стъпките си, но гепардът го видя и тутакси хукна с все сила. Лъвът се ядоса, реши да опита да го догони. Мислеше, че бяга най-бързо от всички животни. Напрягаше сетни сили, правеше скокове по няколко метра, но пъргавия гепард се отдалечаваше все повече и повече.

– Още малко, още малко – даваше си кураж Царят, но… силите му го напускаха и в крайна сметка реши да се откаже.

Просна се върху горещия пясък, като едва дишаше. Гепардът видя това. Спря да тича, но не легна, а започна да хруска листа и малки клонки от храстите около него, сякаш нищо не беше се случило.

В един момент Лъвът помисли, че отново има сили. Скочи от мястото си, но не се затича, а вървеше бавно, тежко, като човек, който мисли, че е най-най, с намерение да “поговори” с Гепарда.

– Слушай, красавецо! – обърна се Лъвът към Гепарда. – Ти да не мислиш, че си по-бърз от мене?

Гепардът изправи глава, поразмърда ушите си, устните си, сякаш се усмихваше и му рече:

– Щом не ме настигна, значи аз съм по-бърз от теб.

– От мен? Аз, царят на всички животни, съм не само най-силен, но и най-бързия и най-красивия. Що за животно си ти бе? Нееее, аз съм най-бързия… Че какъв цар съм тогава? Защо не направят теб за цар?

– Избраха те за цар, защото всички животни се страхуват от теб, и че си жесток, горделив, не обичаш другите…

Думите на Гепарда улучиха Царят точно в сърцето. Разтърси глава и силен рев огласи околността. Чули този вой, всички животни, които бяха наоколо, хукнаха да бягат кой където им очи видят.

– Добре. Щом мислиш така, хайде да се надбягваме – предложи Гепардът.

– Съгласен съм, но ще извикаме всички животни, за да събереш срама не само пред мен, но и пред всички – Царят заплаши партньора си.

– Готов съм – без да се колебае отвърна Гепардът.

– Ще проведем Олимпиада, та всички да видят какъв Цар съм. Ще поканим животни от всички континенти, морета и океани. Ха, ха, ха… – самодоволно се засмя Лъвът, че предлага такова събитие.

Привечер, когато хладината започна да навлиза в пустинята, Царят се изкачи на най-високото възвишение в района и извести на всички животни за провеждането на Олимпиадата. Няколко дни преди началото на събитието, Лъвът очакваше участниците. Някои от тях не познаваше, за това в деня на откриването той се изкачи на най-високото възвишение, придружен от жена си, която го информираше за пристигащите състезатели.

– Първи пристигнаха пъстървата, шаранът, делфинът и китът – информира го царицата.

– Те не ме интересуват – сряза я Царят.

– Виждам камилата…

– Защо ли идва? – отвърна горделивецът и погледна жена си.

– Погледни напред. Задават се камилската птица, кума лиса хитруша. Спомняш си я, нали? А! Ето че идва и кенгуруто с малкото си. След него е конят, заекът… Боже мой, тези животни нямат ум!

– Нищожества. Заекът например не знае ли, че няма да ми стигне за една хапка?

– Тук, мъжо, не става дума кой кого ще изяде, а кой кого ще надбяга.

– Всички ще надбягам – отвърна мъжът й. – Само заради това, че ги е страх от мен и да могат няма да ме надбягат. Ще видиш, ще видиш – с лека усмивка рече Лъвът. В следващия миг усети хладен вятър. Скочи от мястото си и зацъка с уста. – Що за чудо е това? – рече, като видя рояк от птици.

– Аха, това са птиците. Ето го орелът, гълъбите, лястовиците… Това не очаквах – възкликна Царят и продължи да гледа напред за други гости. Фрегатката, фрегатката пристигна ли?

– Тази птица не ми е позната – отвърна лъвицата. – Знам, че живее в тропическите области. Тежала два килограма. Не била добър плувец, но била отличен летец… Тя…

– Спри! – заповяда й Царят.

Като видя, че към стадиона идват безброй осмокраки, многокраки и хвърчащи малки и по-големи насекоми, рече.

– Боже, що за напаст е това?

Погледна към стадиона и видя, че няма място и че всички места са заети. Чуваше се вой на вълци, кучешки лай, глас на сърни, мучене на рогати животни, песен на славеи. Притвори очи и в следващия момент с все сила оповести, че Олимпиадата започва.

– Първи ще стартират пъстървата, шаранът, делфинът и китът – съобщи лъвицата, която Лъвът я назначи като човек на състезанието. – Готови! – рече и като махна със знаменцето, което беше в предните й лапи, високо извика. – Старт!

Стадионът гръмна от викове. Всеки аплодираше своите любимци.

– Бравоооо…!

– Делфинът, делфинът, той ще победи! – чуваха се викове.

В края на краищата реферът съобщи, че делфинът е на първо място, като е плувал с 61 километра в час. На второ място е пъстървата – 37 километра в час, а шаранът на последно място – 2 километра за същото време.

Когато царицата извести кои да заемат стартовата линия – кенгуруто, слонът, камилата, конят, Царят и вълкът, стадионът отново гръмна, защото в тази група беше и Гепардът.

– Давай Царю, давай! – викаха феновете на състезателите.

Още в самото начало най-бързи се очертаваха Гепардът и Лъвът… Хаосът на стадиона не заглъхваше, докато лъвицата не вдигна флагчето да извести резултата. На първо място – гепардът със 114 километра в час.

– Уууу… – екна стадионът.

Лъвът смръщи вежди, надигна глава и в знак на протест, че не е първенец, и е тичал с 85 километра в час и че дивият заек може да го настигне, защото е показал, че се движи със 72 километра в час. Сърцето му ускори хода си. “Срамота” – рече си, но нямаше какво да се направи. Конят взе разстоянието с 68 километра в час, вълкът с 45 километра в час…

Докато се определяха истинските олимпийци, на стадиона беше пълен хаос. За да предпази детето си от този ужас кенгуруто сложи малкото си в утробата и се дръпна встрани. Усети кръвожадните погледи на Лъва. Лисицата хукна след заека, орелът се спусна към ятото на птиците.

В един момент ревът на Лъва проехтя с небивала сила. Всички сякаш онемяха. Заглъхна цвърченето на птиците, мученето на биволите, носорозите, на кукумявката, песента на славея, ревът на слоновете, бръмченето на насекомите. Всички гледаха към трибуната. Там беше Царят.

– Олимпиадата е към своя край – извести Лъвът. – На първо място е фрегатката, която прелетява 400 километра в час и получава званието “шампион”. На второ място е орелът – 130 километра в час. На трето място камилската птица – 120 километра в час, на четвърто място гепардът – 114 километра в час.

Малко след като Лъвът пожела здраве на всички участници, подгони гепарда, вълкът кенгуруто, лисицата птиците, орелът заека, камилата бързаше да излезе от жестоката схватка, но бързането не й спореше. В тежко положение бяха водните животни, насекомите…

Така, който иска да се състезава в пустинята, трябва да знае какво го чака.