Да възседнеш пеперуда

Да възседнеш пеперуда

Симо беше момчето, което обичаше Лора. За тяхната дружба се говореше не само сред неговите връстници, но и между възрастните. Имаше и други момчета, които харесваха Лора, защото тя наистина беше хубава. Симо беше този, който успя да я обладае и може би самият той не мислеше, че е най-хубавия сред момчетата в квартала. Така или иначе успя да я спечели и да предизвика у нея чувството за обич. Онова, с което най-вече успя да я привлече към себе си, беше неговата смелост, ученолюбието, защото преминаваше от клас в клас с отличие. И не само това. Много уважаваше родителите си и винаги изпълняваше тяхното желание. Дори майката на Лора от време на време подхвърляше на дъщеря си, че “хубаво би било да се ожените”.

– Струва си да се омъжиш за него, не само за това, че е  много хубав, но и за това, че родителите му са заможни.

– Моля ти се, майко, не поставяй тези неща като причина, за да се омъжа за него, защото ще го изоставя… Знам, чувала съм, че само любовта побеждава любовта. Ти виждаш, че Симо има някои недостатъци във физическата си красота, поради което някои момичета биха се отказали от него. За мен това не е от значение, щом го обичам. В говора си също има някои недостатъци, но аз свикнах с него. Недостатъците, които сочат другите, не ме смущават. Мислиш ли, че на мен всичко ми е хубаво?

– Знам, но ти си човек за образец…

Докато слушаше внимателно какво говори майка й, изведнъж се изсмя и рече на майка си:

– Моят бюст, например, не е хубав и не ме задоволява. Всяко момче би казало, защо ми е такова момиче, като бюста й е малък, и не привлича момчетата, но Симо не казва така. Защо ли? Защото ме обича. Влюбен е в мен и затова се разбираме. Но неговата влюбеност го лишава от власт над мен. Затова се разбираме и сме си обещали да не се разделяме.

Майката изглежда осмисли казаното от дъщеря си и не сподели нищо по казаното от нея, че приема нейното становище, нито я обвини за казаното от нея. Лора продължи:

– Досега у нас не е станало дума кога съм се залюбила с него. Лично аз не съм ти разказала, че ние се залюбихме още в десети клас.

– Туй пък вече…

– Е, да, вече, но за нас това е факт. Той се обосновава на това, че вярва в чудеса, т.е. че съм приела неговото предложение, защото вярва в чудеса, защото е реалист. Искаш ли да ти разкажа случая? – като срещна погледа на майка си рече Лора.

– Като не ме слушаш…

Лора се направи, че нищо не чува и като я покани да седнат на дивана, като искаше да й обясни как е станала цялата история и че тяхната любов е започнала от един сън. Този сън му помогнал да намери именно нея, а не друга.

– Бях много изморен – започна той, а аз слушах внимателно – не само от четенето за изпита, но и от подготовката на зимнината, като подготвях дърветата за това. Легнах, не мога да ти кажа в колко часа съм легнал, но съм заспал веднага. Сънувам, че до мен кацна една красива, ама много красива пеперуда. С крилете си, с погледа си тя ми каза, че трябва да я възседна, за да отидем някъде…

– Ако това е истина, здраве му кажи – реагира майката на Лора без да изчака края на съня.

– Майко, изглежда, че не ме чуваш. Това, което ти разказвам, е сън. И знаеш ли, сънувал, че тази пеперуда идва от Япония. И не само, че е оттам, ами научава след това, че там хората почитат пеперудата. Тя идвала в съня, взема душата на спящия и го разхожда където пожелае. Но имало едно условие, че пеперудата разхождала душата ти до момента, в който трябва да се събудиш. Чувай края: закъснееш ли – умираш. И така пеперудата го развежда и с някакви сигнали му съобщава, че му търси срещата с едно момиче. Това момиче съм била аз. Още там много ме харесал, влюбил се в мен. До този момент ние с него никога не бяхме се видели, но след като ме видял в съня си, решил да ме намери. Събудил се и веднага се разсънил. Още същия ден тръгнал да ме търси. Първо решил да отиде в училището, но не ме намерил там. Тръгнал из града и винаги намирал начин да се спре до група, младежи и девойки, докато ме намери. Намерил ме – това научих по-късно. Запозна се с мен и след като се поразходихме тук и там, той спря с лице към мен и съвсем категорично ми каза, че бил влюбен в мен. Каза ми, че ме обича. Право да ти кажа в този момент за първи път чух думата “влюбен съм”. Беше ми станал симпатичен и понеже нямах понятие върху любовта и… Тогава за първи път ме целуна, мамче…

Майката изслуша всичко това, но в същото време твърде много се съмняваше дали Лора ще удържи на любовта си със Симо. Не сподели съмненията си, но от тази среща с Лора, разговорът, който водеха, тя не престана да разсъждава и да търси края на нейната дружба. Много държеше и беше готова на всичко само и само да задържи любовта със Симо. Точно затова посещаваше църквата, молеше се за нейната дружба. Най-голямо внимание отделяше на надеждата, че всичко ще завърши успешно. Това й даваше в известен смисъл надеждата на онова време, когато всички познати ще й завидят за дъщеря й.

След като Лора постъпи в Университета се почувства особено свободна и се занимаваше с какво ли не. Четеше много класическа литература. Щом се върнеше от лекциите в учебното заведение, полагаше грижи да помага на майка си, а след това отново разравяше секцията с книги и започваше да чете. В дома си се чувстваше като в оазис, защото мястото за четене беше най-хубавото в дома. Тиктакането на украсения с дърворезба часовник беше като човек, който я ръководеше във времето, че то тече. В тази обладана от тихи звуци стая и свеж въздух, Лора живееше с героите на романа “Червено и черно”. Стресна я гласът на майка й.

– Лора, време е за лягане. Стига си чела…

– Еех, майко, майко, забравила си младостта, младите години, забравила си – отвърна на майка си дъщеря й и с усмивка й рече да си ляга, като обеща, че и тя ще си ляга, макар че очите й бяха в компютъра.

Когато майка й затвори вратата Лора започна своето пътуване в ефира. Стана от мястото си и се настани пред своя лаптоп. Още докато натисна първия клавиш на екрана се появиха безброй имена и снимки на мъже. Една от тях й привлече вниманието.

– Здравейте, кой сте вие?

– Мишел Беранже от Франция. А вие коя сте?

– България. Бургас. Лора Велизарова Павлова – отвърна с усмивка на зададения й въпрос с чувство на радост.

Без много да се колебае покани непознатия да си кореспондират. Отговорът за съгласие не получи веднага, но търпеливо изчака, защото знаеше, че отговор ще получи. Така и стана. Мишел отвърна положително на нейното искане с допълнението, че по-добре е всеки да чуе какъв е този, който седи срещу него, а след това да помислят за какво да си кореспондират. Обяви своите изисквания като кавалер, а французите са такива хора, започна да разказва кой е и други подробности.

– Първо ти разбра, че съм мъж, нали? Нося едно популярно за Франция име Мишел Беранже…

И така от дума на дума в началото разказа външния си вид, че е висок около метър и седемдесет.

– Когато мерех ръста си бях с един нов модел обувки, които само преди седмица наводниха цяла Франция…

Разговорът при представянето продължи, докато стигнаха до извода, че и двамата имат чувство за хумор.

– Знаеш ли какво, Мишел, имам чувството, че както аз, така и ти взаимно сме се открили – възкликна в края на краищата Лора.

– Радвам се. Много се радвам, че усещам каква висока интелигентност имаш. За мен е особено важно, че ти вярваш във виртуалните срещи. Сигурна ли си, че разговаряш именно с мен? Сигурна ли си, че разговорът ти е лично с мен, Мишел Беранже?

– Засега виждам само твоя ръст…

– Лора, ти си великолепна. Мисля, че щастието ще ми се усмихне. Чувствам, че ти имаш силно привличане…

Разговорът с Мишел и Лора с всеки изминал ден ставаше все повече задълбочен. Взаимно така се бяха опознали, макар и само то етера, а им се струваше, че говорят лице в лице.

В един момент, когато Лора разговаряше с Мишел, майка й влезе. По израза на лицето й Лора прочете някаква сериозност, готовност за сериозен разговор. Усещаше и се съмни, че тя е подслушала разговора с Мишел, защото веднага постави въпроса да разговарят за взаимоотношенията й със Симо. Причината за този разговор беше не само подслушването, но и от наблюденията, които имаше майка й в последно време със Симо, че все по-рядко и по-рядко се среща с него.

– Как върви работата с новия… хайде да не казвам – рече майка й.

– За какво питаш, майко?

– Хайде сега, знаеш много добре за кого става дума. Впрочем, искам да ми кажеш нещо за взаимоотношенията ви със Симо и с оня, който се обажда в компютъра. Доколкото разбирам, пък и съм чувала разговори, този твой човек от Франция го няма на белия свят. При това изглежда така ти е взел ума, че държанието ти към нашето момче е съвсем друго. Като знам как се търсехте, как се събирахте, сега ти не му обръщаш внимание. За теб сега е по-важен виртуалния секс с някого, който никой не познава – като я стрелна със сините си студени очи каза майка й. – Ти не си даваш оценка какво правиш и какво те очаква. При теб липсва духовността и в съзнанието ти побеждава дяволът…

– Малко смешно ще прозвучи, но ти изглежда ревнуваш нашите взаимоотношения. Никога не съм допускала, че ти може да подслушваш моите разговори. Съжалявам, че постъпваш по този начин с мен, но…

Времето на взаимоотношенията между Мишел и Лора течеше сякаш по-бързо и все повече и повече приближаваше двамата един до друг, макар да не са се виждали. Лора все повече и повече разкриваше, че обичта между двамата расте с всеки изминал ден. И наистина тя чувстваше голяма студенина към Симо, което понякога я разочароваше, но… Бащата на Лора искаше да докаже, че нещата между двамата е нещо естествено и е в реда на нещата. Затова той не се изненада, когато френският й приятел й изпрати обувки за Нова година. Целият квартал научи за случая, но голяма мъка преживяваше Симо. Той вече подразбра, че скоро ще се прости с него.

– Лора, върви където искаш. Аз все пак ще живея и без теб, но рано или късно Бог знае какво да прави – рече й Симо и се разделиха.

От този момент връзката между Лора и Мишел ставаше все по-здрава и все повече и повече се говореше за една голяма любов, но никой не знаеше нищо за Мишел. По време на командировките, които имаше баща й за Франция, винаги правеше опит да се срещне с него, но намираше само майка му. Той винаги беше в командировка. Това породи много съмнения, но Лора не се отказваше. На последния разговор между родителите те решиха да оставят нещата да станат такива, каквито Бог ги определи.

Беше в края на лятото, когато Мишел пристигна със самолет в България. Всички се питаха дали ще има сватба и как ще се развият събитията, когато видяха, че Мишел е инвалид първа степен. Нямаше сълзи, а само усмивки.

Какво ли е станало по-нататък? Какво ли е мястото на пеперудата?