Денят на чудесата

Денят на чудесата

Днес се случи чудо!
Във седем сутринта
Часовникът звънеше лудо.
Със  неприлични думи  на уста
аз станах мудно.
Беше полумрак.
Сложих очилата и се поогледах.
Почесах левия си крак.
Радиото пуснах, лампата,
печката на “три”,
“Дела и документи”  – мамка им!
Времето лети!
Лицето, зъбите и тъй нататък
по процедура кратка на сутрешния тоалет
до седем двадесет и пет...
О-оооо!Днес се случи страшно чудо!
Забързах лудо
по познатия до болка
път до института.
Две лекции и упражнения,
последното по анатомия:
гръбначни нерви, лицева артерия,
коремна вена и какво ли не...
“А  днескашното  чудо???
На обед – два “купона”
за несменяемото блюдо:
наденица с боб, салата корнишони.
Следобед – табла: пет на два...
не помня вече за кого.
На кино – За Отечествената война.
Уговорка с момиче: Защо?
“Заета съм”!
По чашка с приятел:
Последния мач, последната бройка...
“Кога ще се видим?”
“Може би утре... Не знам”
Защото днес наистина
се случи чудо!!!
Преодолявам трудно  
желанието да допия.
Квартирата.
Театър по втора програма.
Не става.
До нощния.
Бутилка коняк.
Лежа.
И чудото идва!!!
Чаша след чаша надигам.
Вземам тетрадката.
Мойта  любима.
Цигара.
Давя се трудно дишам.
Молива.
И пиша:
“Днес се случи чудо!
Във седем сутринта отново
часовникът звънеше лудо!”

20.11.1982