Едно сърце не стига

Едно сърце не стига

Калин, синът на Слави, кмета на селото, всички го познаваха. Това беше последица не от това, че баща му е най-важният човек в селото, а от качествата и физическия образ, който имаше синът му. Много майки и бащи още като малък го сочеха на децата си за пример. Беше за пример не само с поведението си, но и за това, че беше много красив, снажен, със сини като ясно небе очи и черна леко къдрава коса, вече като голям. Той беше в устата най-вече на женските майки. Какви ли не качества му приписваха те – имал тяло като ствола на чинара, очите му сравняваха с блясъка на слънцето, косата му сравняваха с житни класове, походката му с младото конче на дядо Иван – най-добрият коняр в селото, руменото му лице сравняваха с насоряла ранна ягода…

Всичко, което можеше да се каже за Калин, и то в най-добрия вариант, хората му го казваха. Не мина много време, беше още в осми клас, когато му излезе прякора “добряка”. Всички жени му приписваха тези качества, независимо дали имаха или не момичета.

– Приказваме ги за Калин какви ли не. Разбира се само хубави работи и то истински качества, които има, но за коя ще се ожени, сам ще реши – от качеството си на най-вещата жена каза една от компанията. – С моята Веселина не се познават кой знае, но че сме съседи, това не означава, че ще се харесат и че той ще я поиска за жена… Късмета има думата – добави и се усмихна.

– Приказваш ги ти едни такива, че уж малко се познават, но аз съм забелязала, че той честичко идва у вас – взе думата съседката на кмета, чиято къща беше до тяхната. Един плет ги делеше.

– Ами като съседка, защо пък да не дойде. Значи ли, че като баща й е кмет, децата не могат да се срещат и да си приказват…

Не само казаното дотук беше показател, че Калин е предмет на разговор под път и над път. Той не излизаше от устата на хората, особено на тези, които имаха деца момичета. В тези разговори понякога се стигаше до караница. Чуваха се клетви, обидни думи и се стигна дотам, че в тези спорове влезе и самият кмет. Обвиниха него, че не давал на Калин да ходи с това или онова момиче. Извика ги той тези две кавгаджийки и ги предупреди, че ако втори път се получи това като днес, щял да ги “глоби”.

– В любовта няма граници и никой няма право да се меси кой кого обича – като в заключение каза кметът. – Не сте малки, имате семейства и много добре знаете, че за да има разбирателство, е нужно уважение, обич.. Изобщо при любовта не е достатъчно само едното сърце, единият от двамата да обича. Трябва и двете сърца да се обичат. Или, както казват хората, едно сърце не стига, за да има истинска любов. Вие може да искате Калин да ви стане зет, ама той дали иска вашето момиче? Ако само единият обича, любовта става тяга и за двамата. Така че… умната! Не си разваляйте дружбата за сърца, за които не знаете кой кого обича – завърши срещата представителят на властта, усмихна се на двете жени, те се усмихнаха взаимно и… настана примирие.

Новината коя от дамите в селото ще бъде щастливката и ще се омъжи за Калин, никой нищо не можеше да каже. Разбира се по сбирки, банкети и къде ли не, Калин беше там. Всички говореха много положителни неща за него, но в една сбирка на близките, по-точно на жените от входа, една от тях пък застана против Калин.

– Що за мъж е това, който не се люби с момите една след друга, ами току ги събира около себе си като квачка на зърно и ги заблуждава с хубавия си речник, култура и т.н. Хич не искам да приказваме повече за него, защото вие мислите ли, че той не спохожда някоя от нашите дъщери? Брули ги при всички случаи, ама нашите деца нищо не казват.

Такова беше положението с женските майки, а от друга страна момчетата му завиждаха, защото се въртяха все около него. Такава беше истината, но те забелязаха и другото, че момичетата го ухажват, а той се стреми да угажда на всички, не обичаше истински нито една. Както понякога споделяше за любовта и момчетата му завиждаха, той им казваше, че не обича истински нито едно от момичетата, които го ухажват. В крайна сметка споделяше, че иска момиче, което да го обикне както трябва, а това все не идваше. Той дори си позволи в изблик на онова, което все още не идваше, да разкрие на момчетата как Сийка дошла сама у тях и искала да се любят. Не отмина да се похвали, може и така да се каже, че най-голямата хубавица в гимназията му предложи, макар и по заобиколен път да станат приятели и…Още много неща сподели Калин и някои от приятелите му споделиха, че тяхната завист не е онази, която омразява хората, а просто искат да вземат неговия пример, но не успяваха.

– Напълно ви разбирам, че аз съм този, който ви пречи. Не искам да кажа, че съм кой знае какъв, но просто момичетата ме харесват. Чувствам дори, че е по-добре да се махна от селото, да отида в друга гимназия, защото без да имам някаква вина карам приятелите да ме мразят.

Беше в края на пролетта, когато в селото се върнаха учениците от градовете по време на ваканцията. И той, както всички, направи това. Отново пак стана център на внимание от страна на момичетата. Позачуха се и някои приказки, че Татяна и Босилка са се скарали не за друго, а затова, че едната седнала до Калин, а такова намерение имала и другата, докато стигнали до обвинения една към друга. Едната заела мястото на другата, където тя искала да седне до Калин. Но не беше само това. Имаше и други по-сериозни разправии, които смущаваха Калин и той не можеше да се почувства като свободен човек. Точно затова в някои случаи не отиваше на събирания в читалището на селото, а да не говорим в дома на някое от момичетата. Не посещаваше такива събирания не за това, че може да не обръща внимание на всички, а от това, че всички му обръщаха внимание, а това му ставаше неприятно и неловко. В любовта той виждаше не само успехът в сексуалните взаимоотношения. Той искаше да има момиче, което да го обича. За него разбирането за любовта беше: не е достатъчно само да го обичат. Искаше да намери момиче, което да търси у него не вероятността на сексуални удоволствия, а сърцата и на двамата да бият в един ритъм, да съвпада аромата на телата им и всеки да разбира, че любовта е грижа към оня, когото обичаш. Разсъждението за любовта по този начин ставаше в повечето случаи причина да не изживява изцяло онова, за което мечтаеше.

Една вечер, това беше по време на коледната ваканция, в групата на момичетата Калин видя непознато лице. Загледа се доста пъти, за да открие кое е то, но в края на краищата се убеди, че това момиче е дошло на гости на свои роднини. Постара се и при една хубава, бавна танцова мелодия той побърза да я покани на танц. Първото, което беше направено от страна на двамата, беше да се запознаят. Усмивките и на двамата не липсваха и показваха наистина търсене на някаква тайна с погледите си. Разговорът продължи до края на танца. Никой обаче от двамата не можа да изживее истински самия танц, но не забравиха за какво говореха. Дълго време след танца той все усещаше топлотата на ръката й, чуваше нежния й глас, усещаше силата на черните й като катран очи и… Да, когато танцът завърши, Калин я заведе до мястото, където беше седнала. Това направи впечатление на всички, заели местата по масата и усети как го гледаха Стоянка, Мариана и още няколко негови познати. Не пропусна да види какво излъчват очите на неговите познати към новодошлото момиче. Забеляза завистта, оттенъци на светкавична омраза и прочете в поведението им “какво прави тази тук”, но това не разтревожи Калин. Онова, което усети в себе си, беше нещо ново, което търсеше в любовта. Въпросът към себе си дали не я обикна, зададе още по време на първия танц. Изглежда част от неговите познати забелязаха, че той не сваля погледа от Доротея – така се казваше момичето, което хареса. Дори една от неговите познати съвсем прямо го запита “кой диоптър очила искаш да ти донеса”. Калин се изненада от въпроса, но веднага след това беше категоричен, че са забелязали как гледа момичето. Точно в момента на този размисъл посмя да каже на себе си, че се е влюбил в Доротея. Веднага след това се сети за мисълта, изказана от някого, че влюбеността е само едната страна на обичта. Тук, ако ставаше дума за влюбеност, значи Калин е готов да й помогне, да се грижи за нея, но тя? Точно в този момент у него изскочи въпроса как да й предложи своята любов.

Породената обич на Калин към това момиче изживяваше доста трудно. Той искаше да каже своето така, че тя да го разбере истински. Смущаваше го преди всичко дали самата тя има някакво чувство към него. Отрицателният отговор го смущаваше, пораждаше у него някакъв страх от отказа. Тя беше винаги пред него. В някои моменти, след като беше й направил някакви обяснения за неговите отношения, зададе й въпрос и чакаше отговор. Искаше му се да чуе това, което желае и чака, но…

Беше през януари. Зимата пръскаше безплатно своята студена сила по улиците в града, което затрудняваше хода му. Към квартирата на Доротея се движеше трудно, защото беше в края награда и на върха на крайградското възвишение. Спомни си, че няколко пъти й казваше да я заведе до квартирата си, но тя все му отказваше. Въпреки това той вървеше след нея, докато затвори външната врата. Правеше това не от страх за изневяра, а просто да провери себе си доколко я обича. Веднъж при изкачването на възвишението тя се спъна и падна. Вятърът беше много силен, снегът обилен, но той със сетни сили беше единственият и първият човек, който й се притече на помощ. Спаси я от явна смърт.

– Благодаря ти, Калине. Ти спаси живота ми… – рече тя като стрелна момчето с погледа си. Сякаш искаше да каже нещо в замяна на това, което той направи за нея. Смути се, развълнува се и… – Та… благодаря ти много… В такова време винаги моят първи братовчед идваше да ме изпраща, но изглежда нещо му се е случило, та… Сега ще се превържа, че може да е в полунощ той ще се заинтересува как съм и как съм се прибрала.

– Ще те заведа на лекар – предложи Калин.

– А, не, не... – искаше да каже още нещо, но в това време външният звънец се обади.

Калин понечи да я изпревари и отвори вратата, но тя не му позволи, макар да беше достигнал външната врата.

– Търся Дора – рече момчето, което отвори вратата.

– Дора?

– Влизай, влизай – чу се гласът на Доротея.

– Братовчеда ли ти е това?

– Не, не, това е майстор на студените масажи. Ако не беше той…

В това време масажиста влезе, Доротея го посрещна с прегръдка и усмивка. Това смути Калин и по неговото разсъждение това не е първи братовчед, а…

– Това ми е приятел, а не братовчед – със зачервено лице каза Доротея и срещна погледа на Калин.

– Ами… Довиждане. Аз… – рече Калин и пресегна към дръжката на вратата.

В това време момчето и Доротея му казаха, че може да остане, но той затвори вратата отвън, където вилнееше снежната буря.

– Сега разбра ли дали те обича? – рече с все сила Калин. – Не те обича!