Горещи летни спомени
Слънцето горещи целувки ми изпраща.
Вятърът ревниво лицето ми разхлажда.
И брегът с килим от водорасли пак застлан е,
а морето гали ме със мокрите си длани.
Споменът ме връща все на този бряг.
Вятърът ми шепне:
– Ще го срещнеш пак!
Срещата случайна беше толкоз кратка.
Непознат за мен бе ти, а аз за теб загадка.
Срещнахме се двама в този топъл летен ден.
Погледът ти срещнах, нещо трепна в мен.
Тичахме по плажа – две пораснали деца,
ала времето приятно, бързо отлетя.
На раздяла ти целуна моите коси.
Мидена черупка за късмет ми подари.
Споменът ме връща все на този бряг
Вятърът ми шепне:
– Ще го срещнеш пак!
Ала времето безмилостно крещи:
Всичко свършило е, забрави!