Градината на богините
Статуи от камък, мрамор и студ,
Сафо облечена в синьо и бяло,
Венера гола –
гърди като пламък
и тъмна кожа
като единствена мантия.
Изида галеща слънцето,
Афродита изтъкана от пленителни прелести,
Дафне търсеща морето
с червени си устни,
сладка мелодия
на една песен.
Ти ли си, богиньо, една от душите на тази градина?
Ти ли си глас, желание,
думи, ласки
на обич?
Бих искал да целуна твоята статуя,
да отворя сърцето ти за света,
треперейки с теб
и да рисувам по тялото ти
следи от незаличима страст.
Каменните богини нямат тяло
в тази градина,
Но ти си жена и устните ти шепнат
стихове,
крехка грация и нова,
която обожава сърцето ти.
О, божествената чувственост на богиня,
преобразувана в жена!
------------------
Превод от испански език: Валя Илиева
------------------