Фернандо Алонсо Бараона

Фернандо Алонсо Бараона (Fernando Alonso Barahona) e роден e в Мадрид през ноември 1961 г. Завършва право в Автономния университет на Мадрид. Сътрудничи на многобройни списания за филми и психология, член е и официален говорител на асоциация “Приятели на Джулиан Мариас” до 1993. Член на бордовете на кръга на филмовите писатели “Синема” и “Федека”. Член на Кралска икономическа общност “Малтритенсе”, на “Приятели на страната” и жури на “Национални награди за литература” (2003) и за “Театър” (2004), както и на наградите “Жива култура” (2006-2007).

Издадени книги: “Сесил Б. Де Мил” (1991); “Кино, идеи и изкуство” (1991); “Кинг Видор” (1992); “Антропология на киното” (1992); “Биография на испанското кино” (1992); “Чарлтън Хестън” (1992); “Шон Конъри” (1992); “Майкъл Дъглас” (1992); “Сто филми на ужасите” (1992); “Гари Купър” (1994 ); “Правото на 21-ви век” (1994); “Шедьоври на киното” (1994); “Чък Норис” (1994); “Джон Уейн” (1995); “Лъжите за испанското кино” (1995 г., в сътрудничество); “Общински оценка” (1996 г.); “Общински Доклади” (1997); “Антъни Ман” (1997); “Рафаел Гил: Режисьорът” (1997); “Пол Насши” (1997); “Доклади на местното самоуправление” (1998); “История на ужасът чрез филмите” (1998); “Политически некоректно”(1998); “Местна администрация практика” (1999); “Чарлтън Хестън, епиката на един герой” (1999); “Книга на съветника” (1999); “Джон Уейн, американският герой” (2000 ); “Сънят на живота” (стихове) (2000); “МакКарти или игнорираната история на киното” (2000); “Пътуване към любовта” (стихове) (2001); “Перон или духа на хората” (2003); “Рафаел Гил, филмов писател” (2004); “Всичко за Ингрид Бергман” (2005); “Кой е Джон Маккейн” (2008)"; “Реставрация” (2008) (роман); “Кръг на жените” (2010); “Отвличането на Богинята” (Поезия) (2013 ); “Портрет за нея” (роман) (2013); “Три поеми на жените” (театър) (2013).

Участвал е в няколко колективни произведения, между тях са “Из града” (1996), “Трите лица на терора” (1999) (с Хуан Мануел де Прада и Луис Алберто де Куенка), “Хуан Пинзас, една собствена вселена” (2009), “Портрет на една амбиция” (2011), “Еротични разкази” (2011).

Носител е на награда “Хосе Мария Руис-Гаярдон” през 1991 г. за есето “Политическото мислене на нивото на 21-ви век”.