Хепи бъртдей, Господи

Хепи бъртдей, Господи!

Всяка година в началото на декември ми иде да се провикна: “Да ни е жива и здрава идващата Кока-Коледа!” Няма начин да забравя кой светъл празник ще ни зарадва... ще ни зарадва ли?!... около края на годината.

Радост велика предшества Твоя рожден ден, Господи! Веселие превелико поради коледните намаления, коледните отстъпки, коледните промоции... От всеки ъгъл в ушите ми звънят коледни песни, в очите ми се набиват коледни украси, всеки мол, магазин и сергия ме примамват с коледни предложения. С коледни остатъци от неуспешни разпродажби. С коледни ментета.

Честването на едно небесно откровение, на една истина храни много хора чрез лъжа. Парите са универсалното животоподдържащо средство. И понеже производството означава големи рискове заради малка печалба, пари се търсят в продажбата. Някой произвел нещо – я качествено, я недотам – на другия край на света. Светнати хора си създават имидж на благодетели работодатели, като го внасят в България и строят огромни халета да го продават. И българите се избиват да купуват чуждото. Защото вече отдавна и перманентно са възпрепятствани да произвеждат свое.

Но това е друга тема. Коледа е, веселете се...

* * *

Няма как някой да не се сети, разбира се – и да ме поправи, – че се казвало “Весела Коледа”. Англоназнайващите даже ще уточнят: “Мери Кристмас”. Е, на мене пък ми е кеф да честитя на онези, за които нощта срещу 25 декември не е нито тиха, нито свята.

И така, ако някой от тях ме чете когато и да е през годината:

Честит да ви е отдихът от препускането – от магазин на магазин, от мол на мол, от базар на базар, от борса на борса... Пенлива да ви е кока-колата от камиончето на Санта Клаус Ънлимитид Глоубъл Ентърпрайз... Звънлив да ви е джиесемът с немлъкващо “Джингъл белс”...

Защото каква Коледа е Коледата българска, ако не я посрещнем по американски. Нали станахме вече Литъл Брадърчето. Въпрос на престиж е да се буташ по опашки из молове, да носиш у дома куп пакети с вещи, които повече от половината “дарени” с омерзение ще захвърлят в някой ъгъл още на другия ден, след като ги получат. Въпрос на приобщеност към цивилизацията е да ревеш: “Хайде на подаръците!” и да дереш опаковъчната хартия. Защо да си губиш времето за плямпане с роднините! Сякаш много те интересува как са, какво ново при тях, какви радости и тъги са ги споходили. Няма смисъл от празни приказки, празникът е, за да си откачиш главата, не да си я пълниш с дрън-дрън...

* * *

“Който си го няма отвътре, трябва да се закичи отвън.”
Джон Стайнбек, “Благодатният четвъртък”

* * *

И така!

Дрънкайте, камбанки на увеселителната шейна! Търкаляй се, лирически герою, в преспите с очарователната Фани Брайт! Дерете си гърлата до пресипване! Цял свят да види колко ви е весело, какъв “фън” ви е налегнал в тази вечер, която всъщност нещо означавала...

Кой се бил родил? А, Христос. Ами честито! Я да раздаде по една бира.

* * *

Замъчи се Божа майка
от Игнажден до Коледа,
та се роди млада бога,
млада бога спасителя,
спасителя, учителя...

* * *

... Ела, Боже, да вечеряме.

--------------------

Откъс от: Славянка Мундрова-Неделчева “Карай в насрещното! Способни ли сме да мислим критично”, София, 2013.

--------------------