Хоро

Хоро

От дъното на сандъка изваждам
накитите, останали от баба ми
и пазени за хорото,
увити в кърпа – върху сърмения елек
и бялата риза, която да покрие снагата
до ивицата на плетените чорапи.
Сякаш виждам как се облича,
покрива скута си с престилка,
сръчно стяга колана,
точно там, където мъжка ръка
ще обгърне кръста й на хорото.
А то звъни, фучи, вихри се, понася и мен,
като прежда от вретено се развива,
като живо кълбо снага извива,
в плетеница младите сплита,
на божури и радост мирише,
и пак понася, отнася хорото.
Като с ръка окосено,
с пояс носено,
с кърпа развяно,
озарено, засмяно,
със сърце запяло,
опиянено, окрилено,
наплодило, и ново родило,
от хоро до хоро.
Яре напоило,
снегове стопило,
векове надиграло.
От звън до звън,
от род до род,
останало
да носи,
да възнася.
Хорото.

-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------