“Хоро от гарвани” на Бранимир Събев: за една книга с изчерпан тираж

Сборникът с разкази на Бранимир Събев “Хоро от гарвани” към днешна дата не може да бъде намерен и закупен на хартиен носител; поради изчерпания тираж, единствената възможност на читателя да се запознае с него е чрез интернет пространството или в депозитна библиотека. В него са поместени общо четиринадесет разказа, всичките от които представителни за така наречената “литература на ужаса/хорър”. Част от тях пресъздават по някакъв начин легенди и предания от българския фолклор, а друга са плод на въображението и интереса на автора към големи прозаици в световен мащаб; творческата си инерция черпи от подобен тип творци, за което свидетелства и по-късно издаденият сборник “Човекът, който обичаше Стивън Кинг”.

Едно от най-характерните неща, които могат да се кажат за разказването в “Хоро от гарвани” е, че тук действа формулата “разказ в разказа”; нито един от тях не прави изключение. Обединява ги общ модел: описание на реална ситуация: група младежи на пикник извън града, колеги в работна обстановка, запой в кръчмата, разговор на верандата между стари приятели, съкилийници в затвор, скитници, опитващи се да заспят под моста и прочие. В един момент даден протагонист, импулсиран от ситуацията, в която се намира, започва да разказва история. Реалното ярко контрастира с фикцията. Реконструирани са част от познати сюжетни линии и мотиви от фолклора, от Библията; в разказът “Плачещата” самоубийцата Сара не може да премине в отвъдния свят, след като изгубва детето си и полудява., а духът на “Обесеният затворник” се появява всяка нощ, без да съумее да намери покой. Ясно е отразена концепцията за самоубийството като един от най-тежките грехове, обект на широка дискусия по целия свят в духовни, религиозни и прочие общности. В “Кървавият дървосекач” духът на мъртвия Матю продължава да се появява пред живите, докато тялото не бъде погребано с почести и не завърши по някакъв начин започнатото приживе дело. Мотивът за търсеното възмездие е фиксиран в “Палачът” и “Фантомът с куката”; болка от преживяна някога травма кара протагонистът да инвестира цялото си останало време, за да санкционира.

Експлицитно заявена връзка с популярна градска легедна е чрез подзаглавието на “Войникът и неговата любима” – “По мотиви от истинска градска легенда”. Духът на момичето, чиято снимка е открадната преследва своя осквернител и накрая наказанието – състаряването с двадесет години за период от осем часа. Разказът би могъл на инспирира диспут относно идеята за “запечатване на душата” след фотографиране, както и за религиозните полемики, касаещи забраната за изображения на живи същества в Ислямската религия (харам); един особен вид суеверие, което се предава от поколение на поколение и може да се направи аналогия с Ботевото “Гарванът грачи грозно, зловещо...” от “Обесването на Васил Левски” се наблюдава в “Хоро от гарвани”: “Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш — така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо — я градушка ще удари, я ще стане земетресение... я кой знае какво”.

Между някои от историите в сборника на Бранимир Събев може да се открие връзка, макар тя да не е пряко заявена. Така например “Вещицата” е убита от “Палачът” – екзекутор, а единият скитник от “Звярът в гората” е стигнал до това си положение благодарение на човек, излежаващ в момента присъдата си в Атика – затворът, в който се разказва и развива действието в “Обесеният затворник”.

Неналичието на строга цензура в сборника “Хоро от гарвани” и липсата на възрастово ограничение може да се тълкува като минус; нецензурни думи и изрази, макар и не приоритетно, се откриват в почти всеки разказ. Въпреки че Събев навярно не се стреми към създаване на “шедьовър” в литературата, за любителите на жанра сборникът би представлявал интерес в случай, че са фасцинирани от подобно конструиране на фабулата. Жанрът “литература на ужаса” сякаш не е толкова популярен в пределите на родината, но “Хоро от гарвани” и интересът към него с оглед на изчерпаните тиражи може да послужи като импулс за (пре)ориентация на творческите търсения на младите български автори.

-------------
Бранимир Събев, “Хоро от гарвани”, изд. “Фабер”, В. Търново, 2008.
-------------