Из "Завещана мъдрост. Книга първа" (18-34)

18.

Преди години срещам един човек, който кара товар с кон, но толкова много натоварил коня си, че последният едва върви. При това пътят не е равен, но се издига нагоре.

Поглеждам господаря на коня, гледам коня, виждам, че работата не върви. Конят се обръща към мен, иска да ми каже, че напразно го бие господарят му. Пътят е стръмен, товарът голям, мъчно се възлиза нагоре.

Конят има желание да услужи на господаря си, но условията са трудни.

Спирам се пред господаря и не го морализирам, но казвам:

– Знаеш ли, че твоят кон е много хубав? Той е особена порода. При това той носи щастието ти. От него зависи да бъдеш щастлив или нещастен. Докато той е при тебе, щастието ще влиза в дома ти. В който ден го изгубиш, щастието ще те напусне. Както виждаш, ти си го натоварил много. Извади половината товар, да му бъде по-леко. Като пренесе едната част, върни се за останалата. Така и конят ти ще бъде здрав, и ти ще бъдеш щастлив.

Като му поговорих, той се позамисли и отговори:

– Прав си, господине, аз съм малко груб, непросветен човек. Виждам, че злоупотребявам с добичето си.

След тези думи той се приближи до коня, поглади го по главата и започна да го разтоварва.

“Събуждане”

 

19.

Има анекдот за един от турските султани и за двама проповедници – турски ходжа и гръцки владика.

Двамата много често посещавали султана и му разправяли за невидимия свят: за Божиите блага, за отношението на Бога към всички души. Те разказвали на султана, какво прави Бог, всеки ден.

Султанът имал търпение да ги слуша цели десет години. Най-после той решил да ги изпита доколко знанията им да истинни.

Един ден той ги поканил на гости в двореца, да се поразговори с тях. Заповядал на слугите си да сварят прясно мляко в голям дълбок съд и да го донесат да почерпи гостите си.

Като сложили млякото на масата, султанът дал на гостите си по едно парче хляб, също такова парче взел и за себе си. Седнали да ядат и той казал на гостите си:

– Всеки сам ще надроби хляба си в млякото и след това ще взима само ония хапки, които е дробил.

Гостите надробили хляба си и султанът направил същото, след което разбъркал хапките.

Като взели лъжиците да ядат, гостите се спрели за един момент, не знаели кои хапки са техни.

– Защо не ядете? – запитал ги султанът.

– Не можем да познаем хапките си.

– Чудно нещо, не познавате хапките си, които сте дробили, а знаете какво става в невидимия свят, какво прави Бог всеки ден!

“Възможности за щастие”

 

20.

Един ангел, като гледал от Небето как живеят хората, казал в себе си: “Не трябва Бог да им помага. Ако ги изостави, те ще си научат уроците.”

Като разбрал мисълта на ангела, Бог го изпратил на земята между хората, да живее като човек, да види трябва ли наистина Бог да се откаже от хората.

През една зимна студена нощ ангелът се връщал от работа, но толкова много измръзнал, че не могъл да се движи. Спрял се на пътя, цял треперещ, и гледал отде ще му дойде помощ.

В този момент край него минал един пиян, който се клатушкал на една и друга страна. Като видял, че човек стои на пътя цял треперещ от студ и не може да се движи, той му казал:

– Братко, и ти си закъсал като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до някое място.

Ангелът се качил на гърба на пияния, който го занесъл до дома му и го оставил.

Значи, пияният, който минава за грешник, изпълнил волята Божия.

“Доброто оръжие”

 

21.

Един беден човек се молел на Бога да му изпрати малко пари, да посрещне нуждите си.

Край къщичката на бедния минал един богат човек. Той чул молитвата му и на прозореца на бедния оставил една кесия, пълна с пари.

Като видял кесията, беднякът веднага я взел и благодарил на Господа, че толкова скоро отговорил на молитвата му.

Богатият, който бил скрит зад къщичката, чул благодарността на бедния, отправена към Бога, и му казал:

– Слушай, братко, аз чух молитвата ти, а не Бог. Кесията с парите е моя, аз ти помогнах.

Бедният отговорил:

– Аз благодаря на Бога, че те е накарал да ми помогнеш. Ако той не беше те накарал, ти никога нямаше да направиш това.

Богатият продължил пътя си, но през всичкото време си мислел: “Нима това не беше моя идея да помогна на бедния човек?”

Като размишлявал известно време, най-после той се убедил, че наистина е станал проводник на волята Божия и благодарил на Бога, че му се е дал случай да изпълни Неговата воля.

“Доброто оръжие”

 

22.

Един знаменит английски проповедник страдал от стомашно разстройство, вследствие на което и дихателната му система не била в нормално състояние. Проповедите му били придружени с такива страшни примери, като че светът свършвал.

Един ден той решил да се заеме с лекуването си. Отишъл в една частна болница и се отдал на грижливо лечение. Лекарят го поставил на диета, промил няколко пъти стомаха и червата му и след четириседмично лекуване го изпратил в дома му.

Като оздравял, проповедникът продължил работата си. Първата проповед след завръщането му от болницата била върху стиха: “Бог е Любов”.

С оздравяването на стомаха му и с възстановяване на нормалното състояние на дихателната му система, той започнал да мисли право и да държи в ума си идеята, че светът е изправен, че хората са добри по естество и т.н.

Ако има някакво зло в света, то е вън от човека.

Когато съзнанието на човека е будно, злото не може да проникне в него.

“Закони на доброто”

 

23.

Христос дава пример как може да се плати кармата.

Един цар имал един слуга, който му дължал десет хиляди таланта. В деня, в който трябвало да плати дълга си, слугата се явил при господаря си и започнал да плаче, да се моли да отложи срока на плащането.

Най-после царят му казал:

– Прощавам всичкия ти дълг. Иди да работиш и да бъдеш разумен, да не правиш нови дългове.

Какво направил после този слуга? Едва излязъл от дома на господаря си, той срещнал един свой съслужител, който му дължал само сто пенязи, хванал го за врата и започнал да го души да му плати дълга си. Длъжникът паднал на колене и почнал да се моли, да плаче да отложи срока на плащането. Кредиторът, обаче, останал неумолим, дал под съд длъжника си и го турил в затвора.

Като чул за това, царят извикал първия си слуга и му казал:

– Аз ти простих целия дълг от десет хиляди таланта. Не можа ли и ти да простиш на брата си стоте пенязи, които ти дължи?

“Закони на доброто”

 

24.

Един доктор, наш приятел, разправяше своя опитност за силата на молитвата.

Една вечер жена му отишла на концерт и помолила мъжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторът обещал, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мъжът й е вкъщи.

Случило се, че детето се събудило по-рано, отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце и се помъчил да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлял, носел го на ръце из стаята, но детето не млъкнало. Дошло му на ум да употреби някой лекарски методи, но и те не помогнали.

Така минали два-три мъчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започнал да поглежда към вратата, дано майката да се подаде. Видял се в чудо, не знаел какво да прави с разплаканото дете.

Най-после му дошло на ум да приложи молитвата, с която никога до това време не си служил. Обърнал се към Св. Никола, към ангелите, но пак никаква помощ.

В пълно отчаяние, той се обърнал към Бога:

– Господи, Иисусе Христе, помогни ми да се справя с това дете!

Едва изрекъл тези думи и детето престанало да плаче.

Сега вече разбрал той силата на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получил отговор.

“Закони на доброто”

 

25.

Един американец почувствал по вътрешно внушение да стане проповедник, но си казал: “Нямам разположение сега да проповядвам на хората. Не съм роден за проповедник. По-добре е ида в Австралия и ще стана търговец.”

Наистина, заел се той с търговия. Първите десет години работите му вървели добре и той забогатял много. След двадесет години работа в търговията се явила криза и той изгубил освен спечеленото, още и това, което вложил в началото.

Като се видял в положението на краен сиромах, той решил да се върне към званието, което му било определено и станал проповедник.

Какво показва това? Че вие можете да отлагате възложената от разумния свят задача, но в края на краищата ще ви заставят да изпълните мисията, за която сте дошли на земята.

“Трите живота”

 

26.

Един английски проповедник отишъл в Африка да проповядва.

Като пътувал от едно място на друго, той попаднал в едно негърско село, където спрял за известно време. Щом влязъл в селото, той почувствал голяма скръб, която не го напускала. За да се освободи от скръбта си, проповедникът започнал да чете Библията, да се моли, но нищо не помагало. Най-после той се обърнал към Бога с молба да му открие причината за тази скръб.

Един ден, както седял в стаята си и размишлявал, видял, че вратата се отворила и влязъл един стар човек, който му казал:

– Моля, не се плашете. Сега аз съм жител на онзи свят. Преди двеста години бях английски проповедник, но не живеех добре, не изпълнявах волята Божия. Ето вече двеста години как скитам из този странен свят и не мога да се успокоя. Тази вечер, като четеш Библията, отвори я специално за мене и ми проповядвай както ти знаеш.

Той казал името си, града, в който е бил проповедник, годината, в която умрял, и след това си отишъл

Вечерта проповедникът отворил Библията и започнал да му проповядва строго и безпощадно.

На другата вечер, като започнал да чете Библията, проповедникът видял, че вратата се отворила и в стаята влезли двама посетители – предишният и още един, когото той води. Проповедникът се принудил да проповядва и на двамата.

Третата вечер дошли трима.

Броят на неканените гости се увеличил толкова много, че в продължение на два месеца стаята му била пълна.

От пресилена работа проповедникът започнал да слабее. Това обстоятелство обърнало внимание на неговите приятели, които го заставили да си вземе един месец отпуск, да си почине.

Проповедникът си взел отпуск за един месец и заминал за Англия, където направил справка в църковните инвентари и книжа, съществувал ли е преди двеста години проповедник, според посочените от самия него данни. Оказало се, че случаят е действителен и явилото се лице е съществувало по онова време.

Значи опитността на проповедника била истинска. След като проповядвал два месеца на стареца, последният престанал да го посещава. Проповедите са внесли известно спокойствие в неговата измъчена душа.

“Божият глас”

 

27.

В древността един от окултните учители изпратил двама от учениците си в града да придобият някаква опитност. Като вървели по пътя, те срещнали един от езическите жреци и му казали:

– Сине дяволски, къде си тръгнал? Защо напусна капището си?

Жрецът ги погледнал, дигнал тоягата си, ударил ги с нея и ги повалил на земята.

След това жрецът срещнал учителя на двамата ученика. Последният го поздравил с думите:

– Добър ден, братко! Къде отиваш?

– Не зная дали мога да се считам твой брат, понеже преди малко ударих по една тояга на двама твои ученици и ги повалих на земята.

– Нищо, ти си им дал добър урок. Аз ги изпратих затова именно, да получат добър урок и да придобият една опитност.

“Божият глас”

 

28.

Един човек пил цели двадесет години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Най-после дошъл денят на пробуждане на съзнанието му.

Той отишъл в една кръчма и заповядал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Сложил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал:

– Досега ти ми беше господар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих.

Той сложил настрана чашата с виното и казал:

– Отсега нататък аз ще ти бъда господар!

След това дигнал чашата с водата и я изпил.

На излизане от кръчмата той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде господар на своите слабости.

“Божият глас”

 

29.

Сега ще ви приведа един пример, който се е случил в Ихтиманско.

Един българин на средна възраст, около 40-годишен, баща му иде на сън и казва:

– Синко, да ми направиш курбан.

Става синът на сутринта, заколва един хубав овен на баща си.

На другата вечер бащата казва:

– Такъв курбан не искам. Курбан истински искам.

Синът се чуди: “Заклах най-хубавия овен, какво иска?”

Отива при един стар човек, разправя му:

– Не зная, нашият баща отиде в оня свят, недоволен е нещо, курбан иска. Заклах му овен, гълча ме.

– Синко, вземи една овца с едно агне, дай я на някоя бедна вдовица да си куснат от млякото децата й, може баща ти тогава да е доволен.

Той взема една хубава овца с агне и я подарява на една вдовица.

Иде на третата вечер бащата и казва:

– Хубаво, това искам, това е курбан!

“Вземи детето”

 

30.

При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем. Богаташът му дал 30 турски лири с условие да ги върне в известен срок.

Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да купи нещо. Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер.

Богатият се изправил до него и казал:

– Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението.

Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал:

– Приятелю, който взема пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща.

“Красотата на душата”

 

31.

Сега ще ви разправя една история.

Когато Бог създавал света, Той създал и лисицата, която назначил за виден професор, да преподава своите науки. При този професор, назначен от Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облечена, и му казва:

– Искам да постъпя в твоя университет, да ме учиш. За твоите уроци ще ти дам едно перце от себе си.

– Не, с перца аз не се занимавам. Ти даваш ли ми онова, което е под твоите перца отдолу?

– Как ще ти дам това, което е под перцата ми? Не го давам!

– Тогава и аз не мога да те приема в училище.

– Щом не приемаш мен, аз съм млада, имам десет малки деца, тогава приеми поне едно от моите деца в училището, да го изучиш.

– Като е за децата ти, готов съм, ще ги приема в училището си и ще им дам такова едно образование, че да бъдат добре подготвени за обществото.

И кокошката заповядала едно по едно да ги праща да учат. От време на време тя ходила при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат. Лисицата казвала:

– Много добре се учат, много бързо прогресирад, след време ще станат като мен професори.

Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал:

– Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те пратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях.

А на кокошката казал:

– Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца.

Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже. Тя опопала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.

“Изново”

 

32.

Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас. Не се спирайте върху това, че сте утвърдени. Мнозина мислят, че са утвърдени. Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай.

Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и молитвите, които там се изпълнявали. Баща му обаче не ходел на църква. Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата.

Един ден то запитало баща си:

– Татко, защо ти не ходиш на църква, нито пееш, нито се молиш?

– Аз, татковото, съм утвърден, да се молят и да пеят тези, които още не са утвърдени.

Детето се радвало, че баща му е утвърден.

Един ден то се качва с баща си на една кола с кон, но по едно време колата спряла и конят спрял – нито напред, нито назад иска да върви.

Детето казало на баща си:

– Татко, конят се утвърди.

“Изново”

 

33.

Във времето на Римската империя един християнин бил преследван като християнин, вследствие на което избягал в Африка, дето се скрил в една пещера.

Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда един лъв реве с вдигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло.

Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал.

След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същия лъв, на който християнинът извадил тръна.

Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го ближе по ръцете. С той той искал да изрази своята признателност към християнина.

Всички присъстващи останали зачудени от това, което видели на арената.

Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен.

“Изново”

 

34.

Преди години имало един българин от варненските села, на име Нойчо, който бил добър човек, но със силно въображение. Вследствие на това той често събирал в кръчмата хора и им говорил как могат да си купят чифлици, лозя, ниви, овци, говеда, да разбогатея като Йова.

Един неделен ден в кръчмата били събрани много селяни и той им казал, че знае де има заровени големи кюпове със злато, останали още от римско време.

– Тъй ли? – обадили се селяните. – Можеш ли да ни покажеш мястото?

– Мога, разбира се.

И той точно им описал мястото, дето било заровено златото. Нойчо ги излъгал, всъщност той не знаел де има заровено злато, а още повече точно на това място.

Сутринта всички селяни се надигнали – кой с мотика, кой с лопата, кой с търнокоп, че и свещеникът с тях, зер хиляда килограма злато ще намерят! Не е малко нещо.

Като видял приготовленията на тази експедиция, Нойчо си казал: “Ами, ако наистина намерят там заровено злато? Я чакай и аз да тръгна с тях.”

И той повярвал в лъжата си. Така е: когато се говори за печалби, макар и лъжливи, това им допада.

“Изново”

-----------------

Учителя Петър Дънов. "Завещана мъдрост. Книга първа", Бургас, 2014.